|
Тема |
Re: ПРАКТИКУВАЙКИ СТЪПКИТЕ [re: Coння] |
|
Автор |
Coння (минаваща) |
|
Публикувано | 06.04.08 20:54 |
|
|
6 април
ПРАКТИКУВАИКИ СТЪПКИТЕ
В на4алото Стъпките не излизаха от границите на една теория. Един идеал, красив, но много дале4ен, по4ти утопия. Може би някои от нас са възкликнали скепти4но: "И по този на4ин ли аз ще се поддържам 4ист и трезв?". Други са си помислили, 4е навярно няма да успеят да изпълняват на практика вси4ки тези Стъпки. Сигурно има и такива, които са се показали арогантни и са запо4нали да ги изпълняват вси4ките наведнъж в един кратък срок от 3_4 дена.
Стъпките наистина са само една теория, докато не ги приложим на практика!! Никога не могат да преминат от теория в реалност, ако не се практикуват. Само след това запо4ват да се проявават в нашия живот резултатите от тази Програма. Не постигаме никакви резултати преди да приложим на практика Стъпките. Първо трябва да практикуваме стъпките, за да по4увстваме като следствие резултатите. Дали съм доволен с постигнатите резултати?
Мой Боже, когато аз искам да видя резултатите, направи така, 4е да имам съзнанието, 4е ще ги постигна само, когато приложа на практика Стъпките , търсейки да бъда близо до Теб.
Днес ще работя по специално определен на4ин по приложението на Стъпка:....................................................................................
Господи, помогни ми бъда днес 4ист и трезвен!!!
_________________________________________________________________
Дале4е остана за мен времето, когато 4етях 12зте Стъпки с боязън, недоверие, скептицизъм и...без да ги разбирам или усещам... Желаех искрено, но се страхувах, 4е няма да ме докоснат, сама си бях дала последен шанс. Исках..и...така се страхувах, 4е няма да успея, 4е няма да открия никакъв смисъл в тях, 4е няма да срещна "моята" Висша Сила. И така беше, докато се опитвах да рационализирам, докато Егото ми търсеше логика и разумни доводи. Сега знам, 4е това са били от4аяните опити на Болестта да не ме пуска от мрежата си, да ме кара да търся смислени обяснения и при4ини, докато сърцето ми е жадувало за духовност.
Пускам го без да се довърша, неотложност възникна
|
| |
|
|
|