Харакири, моля за извинение сестро.
Наистина имам гълъби на терасата. И майка ми изрично ме предупреди последния път да намеря начин да ги махна. Иначе тя като се появи - ще ги изрита с яйцата. Още нямат яйца.
Тази сутрин се излюпи Новагодин във форума и неговите глупости ми бяха като червена кърпа за бик. Добре, че преди това беше поела удара Соня.
Ама се натоварих. Може би основно от лична неприязън. Да не казвам, че съм бил справедливо разгневен от животозастрашаващите му глупости. Нищо не ме оправдава.
Та отидох на терасата, а гълъбите оформили гнездото и женската седнала. Изгоних ги и почнах да се чудя какво да правя. Не ми се щеше да им разбивам дома. Имам един чувал с нещо за изхвърляне. Сложих го върху гнездото. Прибрах се в кухнята. Почнах да си мисля за причината и следствието. Върнах се на терасата. Махнах го. Разгледах лайната на гълъбите. Пак го сложих. Прибрах се. Пробвах се да се помоля. Излязох и го махнах. Мисля да се заема аз с лайната и другите глупости. Само как ще стане със сутрешното гугукане.
Ама историята ми е за една каракачанка в моето положение. Стоеше със стопанина си зад мрежата, а аз нарочно я дразнех. И тя в безсилието си и невъзможността да ме ухапе - ухапа стопанина си. След това се сви на кълбо и до вечерта умря. Ветеринарят вика - стрес. Умряла от угризенията. Много били чувствителни.
Та и аз така. Не посмях да напиша нещо сред глупостите на Новагодин и се въртях като пумпал цял ден. Уж да не вляза в гняв и да превъртя. Пък намерих начин да ухапя тебе - която хич нямаш заслуги. Просто се мерна на една захапка разстояние.
След това бях притиснат от угризения и почнах да се ядосвам на себе си. Защото не съм постъпил правилно. Не бях достатъчно съвършен. А се бях подготвил да съм над нещата. Пък не съм над нещата и не искам да съм.
Новагодин пише глупости и няма кой да му се върже.
Ако някой е достатъчно тъп да му се върже, то той просто няма да има нервите да дочете тези дисертации.
То аз, че се проточвам като пиша, ама чак толкоз зубрене не мога да назубря.
Веднъж в живота мързелът да ми е от полза, че нямам ищаха да се напъна да изчета толкова олигофрении. Пък като знам, че повечето алкохолици са като мене - няма какво да се шашкам. Само си търся повод.
Като не ми се четеше, а адски се опитвах да се натисна да си вкарам някакъв морал в тиквата, стигнах до издевателства над себе си.
Преписах над хиляда страници с лявата си ръка. Ама какво не прави зора.
Представете си обема. Двата тома на Война и мир, без двеста и малко странички. Яка работа.
Следобед ме заболя врата. Тоест вдигнах кръвно. Това не ми се беше случвало от поне година. И веднага си спомних, че така бях години наред. Някъде около два часа следобед винаги ме стягаше врата. И трябваше да се отпуска, ако не го бях разхлабил дотогава.
Та такива ми ти работи. Прощавай Харакири. Грешката е изцяло моя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите