Аз се преборих по мой си начин.Просто спрях да му обръщам внимание на простотиите.Правя каквото си искам,ходя,където ми е приятно и в крайна сметка така ми е по-добре.Единственото,което ме свързва с него е,че живеем под един покрив.Имаме две деца,които са големи и слава богу не живеят при нас.Преди време дъщеря ми се опита да поговори с него,но той се нахвърли срещу нея,че била същата като мен.Синът ми не разговаря с него повече от 4 години.Семейство за чудо и приказ,но вече спрях да се тормозя.