|
"По-рано, когато водехме алкохолишки живот, зависехме от хората и обстоятелствата. Сега се обръщаме към Бог да направи за нас това, което ние сами не можем да направим за себе си.”
Прав си алкаж, кофти размисъл4е. Хаиде сега пък пиявици. Ама си е така, нали??.. Като малки деца. И всъщност е то4но така. Вси4ки малки деца са егоцентрици и егоисти, техните необходимости, техните желания, те са на първо място. И светът, тоест възрастните, се въртят около тях и ги задоволяват. Малките деца не са способни да се грижат сами за себе си, зависят от възрастните, от обстоятелствата. Оставим ли едно бебе само, ще оживее ли?? Когато е гладно или подмокрено, надава такъв рев и писък и нехае дали мама спи или е уморена.. Подадеш ли му ръка, като пиявица си вкоп4ва пръст4етата.. Не сме ли същите и ние? Забравили да пораснем. Да, вси4ки идваме на този свят егоцентрици, но по голяма 4аст по естествен път преодоляват зависимостта от хора, обстоятелства, неща, израстват... А ние? Зависимите? Изглежда 4е никога не изоставяме детския егоцентризъм, изглежда 4е никога не достигаме самостоятелността, продължаваме да зависим от заобикалящия ни свят, продължаваме да отказваме да приемем факта, 4е не вси4ко, което искаме, ще ни бъде дадено. Самообсебваме се, желанията ни и необходимостите превръщаме в изисквания, непогледнали в себе си, зависим от хора, обстоятелства , неща... А хората, обстоятелствата и нещата не винаги отговарят на нашите изисквания.. И се поражда един вакум, гняв, неудовлетворение, болка, обида, страх.. Страх..От бъдещето, от неизвестното, от безпомощността, от несигурността.. И се вкоп4ваме в нещо, което ни дава защита, сигурност.. Както малкото дете се вкоп4ва в полата на мама или не пуска ръката й.. Алкохол, хап4ета, дрога..Анестезия, анестезираме душата си, за да из4езне страхът, за да не се гневим и да отри4аме действителността, за да не страдаме от миналото.. Зависими..
Добре, 4е ми позвъниха, прекъснаха ми потока от мисли, май много негативни за полунощИ съм писала в мн. 4исло, надявам се, 4е никой няма да се засегне, нали сме лесно раними вси4ките
Ама има изход, нали? Програмата, аз намерих и сигурност, и защита, и любов във Силата...Страхът се замени с надежда и вяра, 4е утре ще бъде по светло от днес
И нека Силата да ни води!
P.S. алкажа, ама пиявиците са как да кажа, абе, неприятни на външен вид...
|
Re: колко време [re: aлkaжa]
