Re: Мели....просто...спри.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Събота е... излязох на разходка, казах, че искам да съм сама. Денят е слънчев, а улиците са изпълнени с глъчка, най-различни аромати и цветове... но забелязвам тия неща едва след като свърших нещото, което се е превърнало в рутина за мен. Предния ми пост беше доста... все едно "искам, ама няма и пръста да си мръдна по въпроса"... е мръднах го. Все още си взимам, все още е по веднъж на ден, но успявам да съхраня половината за вечерта. Знам, че е нож с две остриета, тъй като си създавам навика за употреба два пъти дневно, но пък си тренирам нервите, да имам, но да не го употребя. Изкушавам се хиляди пъти дневно, но... все още нито веднъж не съм престъпила собствените си правила. Количеството на което съм сега е равно, на количеството, което употребявах в Бг за ден, само че венозно. Т.е. преди да започна да намалявам, съм употребявала 3-4 пъти повече от това преди година. Ако не бях приложила метода на намаляването, абстиненцията ми щеше да е нечовешка.
Соня, "Мели...просто.... спри..." не е толкова лесно, въпреки че много ме трогна и мерси... Тази седмица пък и се разболях, вдигнах нечовешка температура, болеше ме цялото тяло... приятеля ми се опита да препише всичко това на хероина, но си беше грип. Това позабави нещата, някак си ги поспря и ми даде малко време да помисля.... Едни такива мисли ми се завъртяха в главата