|
22 март
ПРИНЦИПЪТ НА САМОИЗДРЪЖКА
“По-рано, когато водехме алкохолишки живот, зависехме от хората и обстоятелствата. Сега се обръщаме към Бог да направи за нас това, което ние сами не можем да направим за себе си.”
В животинското царство има същество, което се впива в другите. То се нарича пиявица. Тя се вкопчва в хората и си набавя това, което й трябва. Когато някоя жертва се отърсва от пиявицата, тя се премества на друг.
В пиянството си ние се държахме по подобен начин и опустошавахме нашите семейства, приятели и познати. Съзнателно или несъзнателно, ние търсехме начини да получим нещо на аванта от всички, с които се срещахме.
Когато на първата си сбирка видяхме шапката за доброволни дарения, може би си помислихме: “Самоиздръжка! Що за незнайно понятие?” Но наблюдавайки, започнахме да си правим някакви изводи – алкохолриците, които следваха принципа на самоиздръжка бяха свободни. Плащайки за своят собствен път, те получаваха привилегията да вземат своите собствени решения.
Прилагайки принципа на самоиздръжка в своят живот, ние постигаме същата свобода. Сега никой няма право да ни казва къде да живеем, защото ние плащаме самостоятелно за всичко. Можем да ядем каквото обичаме, да обличаме каквото ни харесва, да ходим, където искаме, защото се издържаме сами.
Ние не сме пиявици, не трябва да зависим от други, за да имаме средства за съществувание. Колкото по-отговорни сме, толкова по-голяма свобода постигаме.
САМО ЗА ДНЕС: Свободата, която намирам няма граници, щом се издържам сам. Днес ще поема лична отговорност и сам ще си платя своят път.
Кофти размисълче. Как да си призная и да приема, че съм бил пиявица. Много унизително.
Пълна психическа промяна. Без нея няма да има свобода и възстановяване. Нищо по-лесно от това за един алкохолик да заживее в трезвост – просто трябва да се промени из основи. Старите паразитни навици. Колкото и да са рафинирани. Петорно дестилирани. Най-чистото. С ледникова вода отпреди тридесет хиляди години.
Ама как ще се оставя аз да разчитам на не знам си какво. Страх. Какъв е източникът на страховете? В частност за оцеляване. От това, че разчитам на собствените си ограничени сили. И те се провалят.
Някъде нещо куца. Теоретично мога да го посоча. Но дали на практика съм пуснал стария корен? Или продължавам да се впивам в него. Паразитните навици могат да ми изиграят много лоша шега. Да остана винаги вкопчен, защото така съм навикнал. Станало ми е природа.
Нали така ловят маймуни. Поне съм чел някъде. Стиска здраво шепата и не пуска. Съответно не може да си изкара ръката и се самопоставя в робство.
Хитро. Ама не ща да се видя като тъпата вкопчена маймуна.
Върнах се за малко допълнение, че много постничко излезе.
Само за себе си съм мислел през цялото време. Докато съм рушал наоколо, източвал и изтормозвал всички около мене. Да напиша зверски егоизъм - зверовете действат в природни рамки. Обсебеният от болестта ум - няма никакви граници на изсмукване. Там всичко е неутолимо. Мисля, че и Титаник бих потопил, ако нежно и с любов го прегърна
Слушах двама спикъри да коментират Голямата книга - БикБук стъди - Джо и Чарли. Христофор Колумб бил алкохолик. Защото тръгнал на запад, за да стигне изток. Не е знаел точно къде отива, нито къде пристигнал, а като се върнал, не знаел къде е бил. И кръстил неподозиращите аборигени - индийци. И цялото му пътуване било финансирано от жена. Хахааааааааа
В това ние алкохолиците-мъже сме царе.
И като не донесъл на кралица Изабела обещаното злато й казал - плати още една експедиция и този път ще ти намеря златото и други готини неща. "Вярвай ми този път, мила! Обичам те!"
Щеше да е смешно, ако не беше страшно.Редактирано от aлkaжa на 22.03.08 06:52.
|
Re: колко време [re: пpeдaдox ce]
