Дали да си припомняш пиянското минало или да го забравиш, е въпрос на личен избор.
Аз лично предпочитам да си го припомням, но не предлагам на всички да правят като мен.

Само че има нещо друго.
Колкото и да се мъчиш да го забравиш, то не може да се изтрие като с гъба от съзнанието ти. Все на моменти ще си изплува.
От друга страна - времето заличава спомена, но бавно. Съдя по себе си след 5 и половина трезви години - колкото и да ходя на сбирки и да се връщам към алкохолизма си, чувствам как миналото бавно потъва в забрава и върху него се натрупват пластовете на последвалото време.
Детайлите на пиянското ми минало все повече изчезват, все повече трябва да се напъна, ако искам да си припомня кошмарните мигове и да събудя в себе си болката и страданието.