През 1973 г. за първи път попаднах на Червения площад, близо до него в една градинка имаше вечен огън. На камъка пишеше: "Никто не забыт, ничто не забыто". Попитах нашите защо след като войната е свършила толкова отдавна трябва да има вечен огън и хората непрекъснато да си спомнят за тая война, която е донесла само смърт и сълзи. Те ми отговориха - за да не допускат да се случи отново.
Едва ли е най-удачна асоциацията ми, но мисля, че загиналите от алокхолизъм, не са по-малко от 32-та милиона загинали през Втората световна. И няма как да забравя, че съм могла (още мога) да бъда една от жертвите на алкохолизма.
Твърде много усилия и енергия ще ми струва забравянето на пиянския ми живот, щетите, които съм причинала на себе си и близките си. Тъй както никога няма да забравят болката наранените от мен. Предпочитам да използвам тези усилия и енергия, за да живея по начин, който да компенсира някак псевдоживотеца през пиянските години. За целта трябва да се прави паралел между предишното и сегашното съществуване. Без сравнение и спомен няма как да разбера къде съм била и къде съм сега. Движа ли се изобщо. Ето защо, Гого, аз ще продължавам да си спомням какво и как съм правила и "кво *****съм била".
Чудесно е че си успял да се спасиш и вече 8 години си "живееш живота, такъв какъвто си го правиш ежедневно". Искрено се радвам, че сам си намерил пътя и начина да останеш трезвен. Пожелавам ти още много пъти по 8 години.
Но да ме призоваваш и да ми даваш правилната линия за поведение не е по моя вкус. И ако ти си болен от моята болест сигурно най-добре ще ме разбереш колко мразя да ми казват какво да правя и как да мисля.
Ако нещо разбрах за тази една година в АА е - да съм толерантна към чуждото мнение. Аз прочетох с интерес поста ти и се зарадвах на успехите ти. Допускам, че както казваш ти - това е един от пътищата - твоят, защото проверено действа и ти го доказваш. Но е само един от пътищата.
И не споменът разстрелва новото цвете, което се опитва да израсте на старата морава. Ако това цвете расте своеволно и не иска да си спомня какви правила са спазвали другите цветя, за да оцелеят, много по-голяма е опасността да го унищожи град, да го схруска кравичка, да го стъпче човешки крак или да го скърши силен вятър.