Не отлагам, спрях да поглеждам и към календара, да кроя планове и да давам празни обещания. Не съм се предала, но вече нямам сили да се боря за това. Ще оставя нещата такива каквито са. Каквото трябва да се случи, ще се... Аз само малко ще помогна в тая насока, лека-полека... Няма да се тръшна и да умра, ако и тоя път се издъня, пак ще се изправя, ще почакам раните да заздравеят и отново ще опитам. Но няма да си поставям невъзможни цели, няма да искам всичко да се оправи на секундата, няма да си създавам илюзии, че утре ще се събудя и ще имам нов живот, все едно никога не съм пробвала хероин. Ще се опитам да поправя нещата, но без излишни надежди, без да влагам в това цялото си същество. За всяка ситуация си има начин. Сега си мисля, че това ще е правилния подход. Хората всекидневно се променят. Ако преди две години едно окончателно скъсване с предишния свят, ми помогна да остана чиста 6 месеца, то днес това няма начин да даде същия ефект. Ако преди година затварянето ми в болница и след това идването ми в Гърция, ми помогна отново да закрепя 6 месеца без, то тоя път няма как да стане това. Още по хиляди начини съм спирала, хапчета, психиатри, заключване вкъщи, собственото ми отвращение към тоя начин на живот... сега светогледа ми е променен и начина трябва да е друг. Отивам на работа сега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите