Откакто изчезнах да пия кафе, се опитах да открия правилното решение на проблема ми, през главата ми минаха хиляди варианти. Превърнах се в наблюдател на собствения си живот, исках да погледна нещата отстрани, да открия онова малко камъче което все преобръща колата. А през това време намалявах и намалявах дозата си все повече и повече. Физически се чуствам доста некомфортно, уморена, болиме тук и там, а психически.... незнам. Старая се да не мисля за това, да избягвам тая тема, но си мисля че отново ще направя същата грешка, ако се опитам пак да избягам от проблема, а не да го реша. Лошото е че приятеля ми почти се е примирил със ситуацията, вече не се бунтува, не спори, не крещи даже. Преди все се борих за това, да ме остави да си правя каквото аз си искам и се чудех какъв пък му е проблема. Все едно съм болна от диабет и имам нужда от ежедневната си доза лекарство, а сега усещам, че се случва най-страшното - безразличието. Та тия дни се чудех какво мога да направя по въпроса, как да върна онова момиче, което все търчеше нанякъде, което не се спираше нито за минутка. Лошото е, че спомените ми за тия чисти няколко месеца все повече и повече избледняват в главата ми, борбата ми за живот на чисто се е превърнала почти в мисия невъзможна. Сега когато съм на път да преодолея абстиненцията почти без никакви болки, отново съм на крачка от депресия, която пък ще ме подтикне да се зарибя отново, да имам нужда не само от хероина физически, но и психически. Дали пък отново не си търся причина? Тръгвам сега... Чао... и лек ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MelanXolia на 11.03.08 15:23.