Ти от първия път ли каза СТОП? Рече и отсече? Щото аз се дъних месеци наред. Все казвах СТОП и веднага след това отивах до магазина за бомбичка. И споделях тук. И пишех постове нощем с бутилката пред мен. И на сбирки съм ходила почерпена, само се опитвах да спра няколко часа преди това да не ме усетят братята и сестрите от АА.
Това е - падаш-ставаш, падаш-ставаш, и така до побъркване докато веднъж се задържиш малко по-дълго в изправено състояние и тогава нещо малко ти просветва. Кзваха ми само, че не могат да спрат да пият вместо мен, това трябва да го свърша сама. Иначе ми подаваха ръка като паднех, изтупваха ми коленете, с усмивка ме успокояваха - "Е, не се отчайвай, всеки се е дънил. Важното е, че си го признаваш и че искаш да вървиш напред." Окуражаваха ме, и бяха с мен. Търпеливо изчакваха да понатрупам моя сух опит, но никога не ми се скараха. Не знам дали добре са направили, но съм им благодарна от цялото си сърце, защото ако ги нямаше тях, може би вече и мен нямаше да ме има.
Ето - искаше да споделя - казвам ти.
А понеже не знам отговорите на много въпроси, когато се залутам, аз ги търся в нашата си библия. И ги намирам. В Голямата книга. Затова си позволих да извадя няколко цитата.
Прости ми! (в контекста на новата ти тема)

P.S. Само още нещо да уточня - не споря с теб. Когато прочетох първия ти пост се поставих на твое място и потърсих дали част от мен също не се дразни, че някой хем иска да спре, хем не спира и отлага. Ами да, имаше такъв нюанс. Затова се порових в книгите. И веднага изникна въпроса - а приятелите от АА подразниха ли се, когато хленчех и подсмърчах почерпена, но уж решила да спра завинаги? Казаха ли ми да спра с виртуалните си простотии и да се взема в ръце? Не, никой не ми каза подобно нещо, просто ме изтеглиха обратно на сушата - с историите си, с вярата си, с разбирането, с подкрепата. Благодаря им още веднъж. И на теб благодаря, че ме караш да си спомням.

Редактирано от Xapakиpи на 06.03.08 15:27.