БЕЗСИЛИЕ И ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

20 февруари

БЕЗСИЛИЕ И ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ

“Бидейки безотговорни, ние сами си създавахме проблеми”

Когато отказваме да поемем отговорност за своя живот, ние пропускаме много. Необходимо е да помним, че сме безсилни пред нашата зависимост, но не и пред своето поведение.
Много от нас разбираха безсилието като нещо, което ни позволява да избягаме от вземането на решения или да продължим да се държим като деца. Разпростряхме безсилието върху всичките си действия. Обвинявахме дригите за собствените проблеми, вместо да предприемем положителни действия за разрешаването им. Ако продължаваме да избягваме отговорността с оправданието, че сме “безсилни”, се обричаме на същото жалко положение, в което се намирахме по време на активният си алкохолизъм. Възможността да пропилеем годините си, чувствайки се жертви, е съвсем реална.
Вместо да живеем като избягваме предизвикателствата на живота, ние можем да се учим да поемаме отговорността за собствените си решения и да се опитваме да ги изпълняваме. Можем да грешим, но можем да се учим от своите грешки. По-дълбокото разбиране за себе си и нарастващата готовност да поемаме лична отговорност ни дават свободата да се променяме, да правим избор и да израстваме.

САМО ЗА ДНЕС: Това са мои чувства, мои действия и мой избор. Ще поема отговорността за тях.

Основен недостатък – страх. Нерешителност. Блокаж. Не предприемам нищо, за да променя обстоятелствата. Благодаря за тази проста Програма. Начин да се избавя от празното философстване и да предприема простите действия. Да се уча ден по ден да действам и да виждам, че моите действия пораждат резултати. Също и моите бездействия. Атрофия гарнирана със софизъм. Както си седя и не искам да направя нещо, защото то няма да е перфектно или хич не го виждам как ще стане. Гордост. Аз не мога да се излагам и да върша несъвършени неща. Неща, които ще дадат повод на други хора да ми се присмиват. Изкривено развит инстинкт да бъда харесван, да бъда приет. Трябва всички да ме харесват и да ме приемат. Не мога да поема отговорността да не бъда дъ бест. Винаги това жалко търсене на одобрение от всички.
И какво стана накрая – всички управляват живота ми. Всеки може да ме накара да направя някое безумие. Естествено после става виновен за това. Един авер наскоро ми сподели – тези момичета ме накараха да правя глупости. Нищо, че не знаеха за моето съществуване, нищо че бяха на двадесет метра от мен и с гръб към мен.
Не мога да се излагам, каквото и да означава това. Поради това същото понякога мога да стоя с часове и дни, без да подхвана нищо. Без да се появя никъде.
Пък уж искам да бъда свободен. Да бъда несъвършен. Обаче да съм свободен и несъвършен върви с допълнителни екстри. Или пък съвсем не е това, което съм предполагал с болната си глава. Да съм свободен за мен винаги е означавало да не нося отговорност. Пък се оказа, че се освобождавам от отговорността, като не вземам решения, не действам и не отговарям за резултатите. Следователно си оставам робот. Някъде в масата, от която уж исках да избягам като се наливах. Да бъда различен. Пък станах еднакъв.
Исках да бъда голям и силен. Ама това не е кота, която се достига благодарение на изминало време, а способности, които се развиват чрез предприемане на действия и постигане на качествени изменения. И за всичко това си има проста Програма от действия. 12 Стъпки.
Всеки ден благодаря, че я има тази Програма. Снощи споделих с мои събратя как отчаяно съм търсел и съм се молил за някакъв изход от положението. Беше ми предложена Духовната Програма. С две ръце се хванах за нея и се заех с решителни действия. Надеждата освети живота ми. Тогава ме стегна шапката и почнах да се страхувам. Да не би да не съм алкохолик, а просто сериозно луд. Да ми се отнеме и тази последна надежда за измъкване. За реална и качествена промяна на живота. Не зверското зъбене, пулене и болезнена сухота. То единственият ми келепир беше да се пъча, че не пия. Да очаквам одобрение за това. Да бъзикам пиещите. Отново във водовъртежа на безкрайното драпане за повсеместно одобрение. Гордост. На всяка цена да бъда успял. Да бъда харесван. Айде стига толкова, че почнах да се омотвам в опитите си хем да пиша, хем да си намеря някоя нова денсстанция.