|
Сривът никога не е случаен. Той е знак, че някъде в нашата програма има пробив
Да, сривът не запо4ва, когато посегнем към първата 4ашка или дрога.. . Това е просто финалът на един процес запо4нал много по рано, в мислене, отношения и поведение.. Процес, който ако сме внимателни и 4естни със себе си, можем да го спрем. Пак стигам до 4естността, безмилостната 4естност . И добре направена Първа стъпка!!!! Резервните пътища са тези, които си оставяме за всеки случай в бъдеще. За нас тези пътища за отстъпление са предположението, че ако едно или друго се случи, то ще се подкараме. Та нали Първата стъпка е предаване, безусловна капитулация, вдигнато бяло знаме!!! Кой обявава 4естно капитулация, ако си е приготвил резервни ходове? Резервите... Докато не се освободим от нашите резерви, без зна4ение какви са те, базата на нашето възстановяване е във опасност. Резервите ни отнемат това, което тази Програма ни предлага. Отказът от вси4ки резерви озна4ава предаване. Тогава, и само тогава, е възможно да ни се помогне да се възстановяваме от болестта на зависимостта си Всеки си има своите резерви, моите са си само в моята глава, мога да заблудя и манипулирам много хора, фатално е, когато успея да заблудя и манипулирам себе си... Затова ми е жизнено необходима 4естността и себепознанието. Това ми го да ва Програмата, резервите ми ги подсказва Болестта.. Болестта, хитра, изобретателна, велика манипулаторка и....смъртоносна. Единствената болест, която казва: "Ти не си болен.. Имаш право да се отпуснеш днес, да си пийнеш само една, защото....Х такаитака, У такаионака, пак те прецакаха днес, и т.н." При4ини една от друга по убедителни Познато, нали??? Лятото на 2007 година.. Август, вси4ко около мен беше не както трябва. Написах си на 5 разли4ни листи проблемите във: ли4на, здравна, професионална, финансова, фамилна сфера. Има ли и други? Като допълнение на ситуацията, не се върнах да прекарам няколко седмици в България.. Последен път съм си била Януари 2005.. Сама го реших, мислих, преценявах, само една година тропках по Пътя.. Недостатъ4но, за да се върна и да не се отклоня от Пътя.. Сама се отказах от това, което сънувах, ама не знаех колко ще ме боли.. Близките ми се върнаха да прекарат отпуска, аз не.. Най добрите ми приятели за 10 дена имаха срив един след друг, ефектът на доминото, резервните пътища, единият се опитваше да ми докаже, 4е тъй като другият се сринал, и му бил идол, и той загубил вяра да продължи по Пътя (бабини деветини). Направих си експеримент с един колега, държах листите като карти, той издърпа една, про4ете, питам го, става ли като при4ина да имам пробив, Става, отговаря той, После и друг лист, и друг.. Накрая ме погледна и ме пита, Ама как така още си тропкаш по Пътя?? Аз се пошегувах, 4е не мога да избера, коя от при4ините е по впе4атляваща... Имах си оправданията, аз просто не ИСКАХ.. Само за днес
Алкажа? Продължавам да режисирам живота си, а непослушкото живот си кара по неговата. 4акай да ти напиша една мисъл от "колекцията ми"Животът е това, което ни се слу4ва, докато си правим планове. Готена е , нали? Я остави плановете на Силата, Тя по добре от теб и мен знае от какво наистина имаме нужда, и се радвай на това, което се слу4ва Знаеш ли, 4е от продължително склю4ване на вежди се образува дълбока вертикална бръ4ка на 4елото??? Разписах се нещо..
И нека Силата да ни води!
|
Re: РЕЗЕРВНИ ПЪТИЩА [re: aлkaжa]
