|
10 февруари
УДОВОЛСТВИЕ
“В процеса на възстановяването се променят и представите ни за удоволствие”.
Много от нас разбират, че в миналото, когато пиехме и друсахме, представите ни за удоволствие бяха доста ексцентрични. Някои от нас предпочитаха да се нагиздят и да идат на нощен клуб. Танцувахме, пиехме и друсахме до изгрева. Често ставаха и сбивания. Това, което тогава беше за нас удоволствие, сега наричаме безумие.
Днес представите ни за удоволствие се промениха. Удоволствие днес е да се разходим по брега на океана и да гледаме как подскачат делфините на фона на залеза. Удоволствие е да излезем на пикник на АА или да се облечем добре и да идем на банкет, без да се тревожим за това, какво сме направили на някой и ще има ли после пиянски разбори.
Благодарение на Висшата сила и Братството на Анонимните алкохолици, представите ни за удоволствието се промениха радикално. Днес ние наблюдаваме изгрева на слънцето, защото добре се наспахме снощи, а не защото излязохме от дискотеката в шест сутринта клатейки се и със затварящи се очи. И дори само това да получихме в АА, то е напълно достатъчно.
САМО ЗА ДНЕС: Ще получавам удоволствие във възстановяването.
Седем без десет сутринта. Сядам да пиша сутрешен анализ.
Събудих се с мисълта за този човек, на когото вчера се присмях. Не става така номера. голям урок получавам от Бог. Отново. Благодаря му. Той се пробужда в мен или аз се пробуждам за неговото присъствие. И не става да живея по старому. Да се базикам с хората. нещо повече съм от тях. качвам се на гърба им. ставам безмилостен. Правя се на бог. И то на Бог по моят тертип. Болният. Да критикувам, да поправям, да наказвам, да осмивам. не става номера. Ти правилно вчера ми правеше показно за иронията. Че не става с ирония. да си казвам директно, ако има нещо. ако няма нищо – да си трая. И да се благодаря, че съм добре. Че бог ми отваря очите. Да не се моля като онзи в църквата, че бирникът имал повече грехове. Да казвам на Бог, че оня не става. пък аз съм супер. Ами той Бог ми показва, че така не става. Затова ли ми е дал милостта си, за да ставам съдия сред хората. Да ставам обвинител, да вадя отново сламките от очите. не да помагам, а да се издигам на гърба на събратята си. Не става. всичко ми се открива от ден на ден в програмата. Защо е вредна критиката, присмеха. защо не мога да обсъждам другите хора и да недоволствам нещо от тях или за сметка на тях да се издигам в собствените си очи, камо ли в очите на другите. Не става. Аз възставам срещу реда на Бог. Подигравам се с неговото дело, с неговата воля, неговият план и неговата милост. Наранявам хората и предизвиквам те да ме нараняват. После се изпълвам с угризения и страх, защото съм настъпил някого. И тези угризения и страх стават препятствия пред светлината на духа. Всичко е много логично, за този, който не може да го види. А за този, който го вижда и усеща – това не подлежи на обсъждане. Нещо повече от несъмнено. Реалност. Емпирия. Начин на живот. От кого откъсвало части от брега. И за кого бие камбаната. Не само на думи да се джомоли и какво означалави в началото на „За кого дрънка камбаната“ на колегата Хемингуей. Колега в алкохолизма, разбира се.
Седнах веднага да анализирам. Преди това изгорих боба. Това е майсторство. Да вариш боб и да го загориш. След това почнах да пиша и като писах и ми хареса и като ми хареса си казах – това става за пост. И като казах, че става за пост и почнах да го гиздя. И като почнах да го гиздя и се отклоних от целта и веднага загубих прозрението в момента.
Иначе вчера ме вдъхновиха думите на един събрат. Замислих се за изкривения си инстинкт да бъда харесван, обичан, приеман. Как дори по този критерий съм си подбирал приятелките. Да са най-хубавите. Да се показвам с тях пред другите. тоест – да угаждам на другите, а не на себе си. За да ме приемат другите. Страх от неприемане. Така и с дрехите, с приказките, с поведението. значи се превръщам в шут. превърнах се в шут, в кукла, в пародия. и всичко това със силната претенция за индивидуалност. Станах еднакъв. Такава е магията на алкохолът и дрогата – в желанието за уникалност, ставам сиво копие и губя всичко мое.
Сега чрез програмата чистя останките от миналото. Изхвърлям. Инвентаризация, чрез която се освобождавам от гнилите, остарелите, бракуваните, некачествените стоки. Сдин пролетен огън на двора. Кой би отказал да се отърве от всичко старо и да почне наново. На думи – никой. Но на практика – кой? И как?
Програмата разрешава всички тези проблеми. Проста Програма от действия, за която съм много благодарен. ще работя по нея, за да покажа благодарността си чрез факта на отблагодаряването.
Това сутрешно анализче показа, че душата ми не търпи липсата на редовна хигиена. Ако пропусна нещо – става батак. Мда. Екшън.
|
УДОВОЛСТВИЕ
