АЗ НЕ МОГА – НИЕ МОЖЕМ / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

6 февруари

АЗ НЕ МОГА – НИЕ МОЖЕМ

“Убеждавахме се, че можем да се справим сами и продължавахме да живеем с тази нагласа. Резултатите бяха катастрофални и в края на краищата всеки от нас беше принуден да признае, че нашата самодостатъчност беше фикция”.

“Аз не мога, но ние можем”. Тази проста и мъдра истина лежи в основата на това, което ни е най-нужно като членове на АА. Заедно ние можем да оставаме трезви, а сами със себе си сме в лоша компания. Трябва ни подкрепата на други алкохолици, за да се възстановяваме.
Ако се осланяме само на себе си, ние препятстваме не само своята възможност да оставаме трезви. С алкохол или без него нашето своеволие непременно ще ни доведе до катастрофа. Зависим от другите хора във всичко: в обществото, любовта, приятелството и така нататък. Своеволието ни принуждава да влизаме в конфликт именно с тези хора.
Но ние не зависим само от други алкохолици и въобще от хора. Силата е атрибут, който не е присъщ на човешката природа. Необходима ни е сила, за да живеем. Намираме това, което ни е необходимо в Сила, много по-могъща от нашата собствена, която ни дава ръководство и енергия. Когато започваме да действаме в самодостатъчност, ние се изолираме от източника на сила, който може да ни даде най-доброто ръководство в живота – изолираме се от нашата Висша сила.
Самодостатъчността не работи. Ние имаме нужда от други алкохолици, имаме нужда от други хора. А за да живеем пълноценно, ни е нужна Сила, много по-могъща от нашата собствена.

САМО ЗА ДНЕС: Ще търся подкрепа на други възстановяващи се алкохолици, хармония в обществото и подкрепата на моята Висша сила. Аз не мога, но ние можем.

Преди две години и половина разбрах, че съм болен от алкохолизъм. Прочетох и за Братството на Анонимни алкохолици. Събират се алкохолици, за да си говорят там нещо си. Иначе не ставало. Прочетох обаче, че имало и някакви пет процента, които се възстановявали от тази болест, без помощта на нищо друго. Сами. Ха, ха. Естествено, че веднага се поставих в тези пет процента. Сега ми звучи толкова смешно, че направо е абсурдно. Не, че няма такива пет процента, от каквото и да се възстановяват. След една година гърчове бях останал вече сам. Контактите ми бяха с двама души, но и те се изпаряваха. Сам желаех да се крия по горите. Това са фактите.
Сега не бих се върнал обратно и дори да имах възможност не бих пожелал да съм сред тези самотни гении - петте процента на самодостатъчните. В никакъв случай. Нито дори да открият хапче против алкохолизма, каквото и да значи това, не бих го изпил. Нито бих се съгласил да ми бръкнат в гените и да ме "оправят".
Алкохолизмът се оказа моят джакпот. Преди това не бях дал евала на никой и на нищо. На думи - да, но вътрешно - никога. Щом бях победен и се признах за победен - намерих неща, които не бих заменил за нищо друго. Намерих винаги търсената сила и енергия, пълноценност и насока.
За първи път в живота си се чувствам истински свързан, част от нещо.

"Вие си казвате: „Да, аз искам да спра да пия. Но нима съм обречен да водя, живот, в който ще бъда глупав, досаден и скучен като някои от благочестивите хора, които виждам около себе си? Зная, че трябва да се справям без алкохол, но как мога да го направя? Можете ли да ми предложите равностоен заместител?”
Да, има заместител и при това той е нещо много повече. Сред анонимните алкохолици съществува едно Братство. Там ще се освободите от грижите, скуката и тревогите. Въображението ви ще се разпали. Най-накрая животът ви ще има стойност. Най-добрите години от живота ви очакват. Така възприемаме ние братството, така ще го възприемете и вие.
„Как ще стане това?”, питате вие. „Къде да открия тези хора?”
Ще се срещнете с тези нови приятели в собствения си град, квартал или село. Около вас безпомощно загиват алкохолици като пътници на потъващ кораб. Ако живеете в голям град, те са стотици. Високопоставени и нископоставени, богати и бедни, те са бъдещите членове на Братството „Анонимни алкохолици”. Между тях ще откриете приятели за цял живот. Ще бъдете свързан с тях чрез нови, чудесни взаимоотношения, защото заедно ще се спасите от гибел и ще тръгнете рамо до рамо по общия път. Тогава ще разберете какво означава да отдаваш себе си, за да могат други да оцелеят и да преоткрият живота. Ще разберете пълния смисъл на думите „Обичай ближния си като себе си”." Глава единадесета от Анонимни алкохолици - "Един поглед в бъдещето"