Малко ми е странен този начин на мислене, който показваш. Ако си решил, че алкохолизмът ще те спаси от нещо, защо усещам във въпроса ти от първия постинг ("Дали не съм станал алкохолик?") притеснение? Мога да разбера, че имаш някаква представа за алкохолизма, но имам неприятното усещане, че когато започнеш да се чувстваш такъв и да ти се случват нормалните за алкохолика случки, ще разбереш ясно за какво става дума. Предлагам ти да прочетеш историите, които са тук, както и описаните в сайта на АА, за да провериш дали няма да промениш мнението си сега, когато не е късно. Защото тези истории са истински, преживяни и изстрадани и затова могат да ти дадат представа какво те чака. Някак не ми е разбираемо, нито обяснимо желанието към някакъв вид здравословен проблем да добавиш и други, при това с идеята, че ще ти стане по-лесно?! Единствено възможно е да ти стане по-гадно, по-тежко и по-болно с помощта на алкохола. Неведнъж тук е писано, че в началото виждаме и усещаме само леките, "положителни" ефекти от алкохола. В това е неговата коварност - ден след ден необходимите количества се увеличават, а приятните ефекти изчезват. Алкохолът започва да поразява не само физиката, но и ума ни и нашата душевност. От средство, подпомагащо приятното изкарване се превръща във фактор, който променя и ценностите, и живота ни, успява да стане най-важното нещо в дните ни - нали си чувал израза "живее само за да пие"? Да, това се случва в действителност, и когато стигне до там, човек вече пие, не защото му е добре да пие, а защото не може без алкохола... Това е тъжно, но и страшно: не само близките и приятелите са напуснали този човек - напуснало го е и достойнството му, и способността да контактува, да споделя, да мисли дори.
Никак, никак не съм убедена, че това искаш за себе си...