|
|
| Тема |
 УТРЕ |
|
| Автор |
starkokal (непознат
) |
|
| Публикувано | 30.01.08 17:41 |
|
|
|
У Т Р Е
Аз вече свикнах да будувам,
През нощите си на мълчание
И с мъчни думи да рисувам,
Как бягам от едно страдание.
Аз свикнах,хич не ми е лесно,
Но степ бай степ”по-силен ставам,
Не е страданието телесно,
То във душата е поставено.
Аз виждам моя паяк на страданието,
Аз виждам осемте му крака,
Аз чувствам той изсмуква ми съзнанието,
Аз чувствам,той да сбъркам чака...
И нека да ви стане ясно,
Със зъби,с нокти се сражавам
И нека да ви бъде ясно,
Че „степ бай степ” по-силен ставам.
За мойто Утре с лоб изчуквам
Основите на нова къща,
В която озарен,разчувстван,
Без Алкохол да се завръщам.
За къщата основи правя
И още много дни ме чакат,
Докато грешките изправя
И свърша горните етажи.
Защото искам да ви кажа,
На мен сега не ми е лесно,
Това са няколко етажа
И хич не ща да ги оплескам.
И ето,честно си признавам,
Пред Алкохола съм безсилен,
Дълбоко в мене се надявам,
Със къщата да съм стабилен..
| |
| |
| 
|
|
