Като се събудим, ние мислим за предстоящите 24 часа. Разглеждаме плановете за деня. Преди да започнем, молим Бог да ни предпази най-вече от самосъжаление, безчестие и егоистични постъпки. При такива условия ние можем да използваме умствените си способности уверено,защото в крайна сметка Бог ние дарил с ум, за да го използваме. Нашите мисли ще бъдат възвисени, когато разума е освободен от користни мотиви.
Когато мислим за днешния ден може би ще се сблъскаме с нерешителност. Може би няма да можем да определим по кой път да поемем. В такъв случай молим Бог да ни вдъхнови и да ни дари с интуиция или решение. Ние се отпускаме и успокояваме. Не се съпротивляваме. С удивление откриваме,че след като за известно време сме постъпвали по този начин правилните отговори идват сами. Това, което е било препятствие или случайно вдъхновение, постепенно се превръща в работеща част от разума. Тъй като сме неопитни и туко що сме установили съзнателен контакт с Бога не винаги ще ни осенява вдъхновение. За подобна самонадеяност бихме могли да платим скъпо чрез всякакви абсурдни идеи и действия. Но все пак ще открием, че с времето мисленето ни все по често е спохождано от вдъхновение. Ще започнем да разчитаме на това.
Обикновенно приключваме периода на медитация с молитва, затова през целият ден да ни бъде посочвана следващата стъпка,да ни бъде оказвана помощ за разрешаване на подобни проблеми. Особенно когаот се молим да бъдем освободени от своеволието и внимаваме да не отправяме молби единствено за себе си. Можем да поискаме и нещо за себе си, ако то помага и на други. Внимаваме никога да не се молим да бъдат осъществени егоистичните ни цели. Мнозина от нас са загубили доста време за това, но такива молитви не помагат. Лесно е да разберете защо става така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите