Здравей, Алкажа, отдавна се каня да ти благодаря за дневните размисли, които пускаш.
Отдавна се каня да ги събера от тук в моя компюътър на едно място, защото са ценни.
Отдавна се каня да свърша разни други неща, но все ги отлагам. Някои от тях започвам, но не изкарвам до край. Други все пак успявам да завърша.
Наистина съм зает, но не повече от всеки работещ и живеещ нормално човек.
Излиза, че или трябва да се откажа от събирането на твоите дневни размисли, за да не се измъчвам от отлагането. Сиреч да задраскам тази задача от "дневния си ред".
Или да взема да ги събера още сега и да не се терзая повече заради отлагането. Ако ги събера още сега, няма да свърша обаче нещо друго, което за днес е по-належащо.
Истината е, че вчера почти целия ден, докато стана време за сбирка, се мотах и не свърших нищо. Просто не ми се вършеше.

Когато преди 2-3 години бях във Варшава, непиещият алкохолик Ошатински каза: преди имах много НЕДОСТАТЪЦИ - спях сутрин до късно, бях разхвърлян, опитвах се да правя много неща наведнъж, дразнех се, когато жена ми вземе семейната кола и т.н. Сега пак спя до късно, разхвърлян съм, опитвам се да правя много неща наведнъж, дразня се от жена ми и т.н.
Но това вече не са мои недостатъци, а са ЧЕРТИ на характера ми и аз ги приемам спокойно.

Честно казано, не знам кой от двама ви е прав: дали това, че си пил студен тоник е проява на болестта ти или просто си е обикновена глупост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите