Тази история е от статия поместена в списанието на АА "Грейпвайн". Броят от юли 1994г. Преводът е нескопосано мой, но и това е път към израстването. Все повече си позволявам да съм несъвършен.
От същият брой на Грейпвайн и от рисунка в същата статия бе почерпена идеята за дървото.


Трябва да спра да пия или ще умра

Отпразнуването на двадесет прекрасни години в АА ме подтикна да направя равносметка откъде тръгнах и докъде съм стигнал. Дойде ми наум, че пътуването няма крайна точк. „Приключението“ Анонимни алкохолици е вид зависимост; колкото повече дарове приемам от Братството, толкова повече искам. Колкото по-напред „тропам по Пътя на Щастливата Съдба“, толкова по-леко става пътуването и за все повече житейски предизвикателства жадувам.
Когато се довлякох пред прага на АА през 1973, бях недисциплиниран тридесет и осем годишен пубер. Абсолютно себеобсебен, вярвах че животът ми е задължен заради всички несправедливи и нечестни обстоятелства, с които ме засипа. Критиката, провала или отхвърлянето (истинско или въображаемо), бяха непоносими за мен. Не можех да общувам с хора или да се справям с промени. Чувствах се малоценен, некомпетентен и безполезен. Не изпитвах принадлежност към никой човек или група. Никой на земята нямаше идея как се чувствам, нито колко зле се отнесе към мен живота. И не поемах никаква отговорност за тази си неприспособимост. Грешах не аз, а семейството, училището, шефа, обществото. Само ако се отнасяха към мен справедливо, само ако ме разбираха, само ако ме оставеха на мира, щях да се оправя.
Когато пиех, светът ставаше много по-дружелюбно място. Пасваше ми. Ставах самоуверен, волеви, независим. Страхът от хората или неизвестното ме напускаше. Алкохолът оправяше всеки мой недостатък. Даваше ми сили, когато червата ми бяха вързани на възел, да вървя през света, каквото и да ми струваше това.
Но в един момент алкохолът превзе живота ми. Трябваше да спра или да умра, но разбрах че не мога със собствените си сили. В този момент Бог ме заведе в АА. Тука ми бе показано, че има прост начин да се спре пиенето. Между другото, щом отново се запих, АА ми изясни, че има нещо повече от простото отсъствие на алкохол. Трябваше да намеря корените породили моят алкохолизъм: в мен. Беше необходимо да разгледам емоционалното си и душевно състояние като главната причина за алкохолното си обсебване. И тогава трябваше да намеря нужната дисциплина, за да направя генерални промени в отношението си към мен, връзката си с Бог, живота и останалия свят. Накрая, трябваше да бъда напълно готов да променя начинът си на живот и отношенията си с всички хора в живота ми. Дълг, дисциплина, отговорност и подходящи действия станаха основни термини в речника ми и условия чрез които трябваше да се науча да живея. Първоначално се предадох безусловно на АА и трезвостта, пред които абсолютно нищо друго нямаше предимство. Тогава започнах с прости неща в ежедневието си, за да бъда сигурен, че ще довърша всяко едно. Договорих се с Бог и моят спонсор, че наред с отговорности през деня, ще се моля и ще медитирам.
Това щеше да засили толкова нужната ми вяра и осланяне на Божията сила. Щеше да ми даде и силата да преодолея страхът от промените. От този ден започнах да действам по този начин и сега молитвата и медитацията са нещо, което правя всяка сутрин, щом искам да започна денят с добро отношение, да бъда освободен от страх и да ми е спокойно и комфортно през целия ден. Предаването на Бог първоначално беше смущаващо. Не знаех как да се доверя на Бог, как да имам вяра в сила по-могъща от мен. Спонсорът ме увери, че просто трябва да осъществявам прост ежедневен контакт с Бог чрез молитва и медитация, молейки се единствено за познание как да живея и как да се отнасям с другите. Допълнително трябва да моля Бог да ми помогне да преодолея страха и егоцентризма. По съвет на спонсора се опитах ръководя ежедневните си работи без сянка на съмнение, че Бог ще отговори на моите молби. Проработи. Страхът и егоцентризмът спряха да парализират способността ми да посрещна всеки ден и да направя с доверие всичко необходимо. „С удивление откриваме, че след като за известно време сме постъпвали по този начин правилните отговори идват сами.“ - думите на Голямата книга бавно се превърнаха в реалност.
Задълженията, дисциплината и отговорността включваха редовни сбирки на АА (по една всеки ден през първата година и после по три на седмица, когато моят спонсор и аз преценихме напредъка ми). Все още продължавам да посещавам най-малко три или четири сбирки седмично. Служенето в АА беше и все още си остава най-висш приоритет. През годините, служенето буквално ми изясни значението на задължението, докато работих с някой от най-егоцентричните хора, които някога съм срещал.
Стандартите на дълг, дисциплина и отговорност трябваше да бъдат приложени във всичките ми работи, в междуличностните отноения и в работата. Преди да поема някое задължение, първо трябваше да се уверя, че мога да го изпълня. Стабилността и надеждността са основни фактори за отговорността и са съществени не само за този, който може да бъде засегнат, но и за моето собствено самоуважение и достойнство. Тези принципи са важни за моето добруване днес, така както бяха важни и преди двадесет години. Само сега те ми изглеждат малко по-естествени.
Задълженията, дисциплината и отговорността предполагат постоянни действия. Ако искам да имам полза, трябва да действам адекватно във всички области на живота си и да прилагам тези принципи. Да говоря за тези или други стойности на сбирки или в статии в Грейпвайн означава, че трябва непрестанно да въплътявам тези думи в дела, за да запазя своята честност. Не мога да очаквам, че ще помогна на друг алкохолик, ако честността ми е под въпрос. И най-вече, не мога да очаквам да се чувствам доволен в трезвостта си и да намеря покой на ума, ако правя компромиси с тези принципи. Моята трезвост и най-вече самият ми живот зависят от приложението на Програмата. Ако работя честно по Програмата, да остана трезв е така лесно както да посещавам сбирки, да живея според Дванадесетте стъпки във всичките области на живота си и да моля спонсора за помощ. Дълго се тресях по неравния път на промените. Платното се изправяше и ставаше равно, а пътуването много по-радостно и спокойно. С всеки следващ километър, ежедневните трудности и изпитания са по-незначителни, сравнени с великолепието на вселената, в която моето пътуване е изглежда толкова късо. В тази точка на пътешествието, не съм готов да спра. Все още има много житейски изпитания за преодоляване и така много уроци, които да ми покажат как да живея в мир и уют с моите събратя.

Джо Д.