|
23 януари
ПРАВЕЙКИ ГО НИЕ САМИТЕ
Нашият нов на4ин на живот е една програма на авто развитие. Не можем да излекуваме вси4ки, които имат проблема на зависимостта. Всеки един трябва да го направи сам за себе си. Колко пъти сме виждали новодошли, нетърпеливо да се отказват, когато открият, 4е няма вълшебни пръ4ици, а 4е е необходимо да се заемат с продължителна и нелека работа, заедно с нашия Отец, за да постигнат възстановяването?
Не можем да задължим никой да прегърне нашите нови идеи, но можем да подадем ръка на всеки, който се реши да се опита да се възстанови. Свикнали ли сме да оставяме другите да правят това, което трябва да направят за ТЯХ самите си, ТЕ, сами за себе си???
Мой Боже, нека да не забравям, 4е в моя слу4ай ми костваше, което трябваше, и през същото минават и другите!!
Днес ще оставя другите да направят нещата за ТЯХ самите, по следния на4ин:.............................................................................................................
Помогни ми Господи да съм днес 4ист и трезвен!!
___________________________________________________________________
От няколко дни мой приятел ми даде книга с дневни медитации. Зарадвах се много. Ненатрап4иво и внимателно ми сподели СВОЯ на4ин да я използува. Там на многото4ието, си обещава нещо за този ден, нещо свързано с текста, с някое изре4ение, с нещо, което го е докоснало.. И през деня не забравя обещанието си.. ве4ер, на самооценката, преценява изпълнил ли го или не. Хареса ми... На4ин да се самонаблюдавам, да израствам духовно ежедневно. С усмивка, познавайки ме, 4е съм взискателна към себе си, ми каза, 4е си поставя малки, конкретни и реални цели, отговарящи на плановете му за ТОЗИ ден, посо4и ми, без да ми налага пътя пък....аз си избирам как да тропкам. На мене пък ми се прииска да го споделя във форума, с вас...
Нещо днес съм настроена: Архивите са живи Та медитацията ми спомни баснята на Лали за пеперудата, про4етох я пак/стр.20/ Срещнах се със себе си. Днешната медитация ме върна към това:
"Защо сме толкова 4есто заети да помогнем на някого,да го измъкнем от кашата, в която се е забъркал, да го откъснем от опасните приятели, от кофликтите,които създава или от неблагоприятната среда в която живее?
Защо имаме тази тенденция да се опитваме да го измъкнем от местата и ситуациите, в които той съзнателно или несъзнателно се е оказал?
Защо правим винаги това, понякога без да са ни молили, убедени 4е ПОМАГАМЕ?
Сигурно, защото в нашата 4овешка същност е заложено да споделяме и помагаме. Искаме да спестим на този някой страданието и мъката.
Но какво правим всъщност? ПОМАГАМЕ или ПРЕ4ИМ ?
Аз съм убедена, 4е никога не можем да издърпаме със сила един 4овек от мястото, където е,от ситуацията в която се е забъркал, от другия 4овек ,с който той иска да сподели живота си, просто защото в този момент той Е това, той Е това място, тази ситуация или другия 4овек... Ако го направим, ние само забавяме процеса на развитие на този 4овек. Рано или късно той ще се окаже на подобно място,подобна ситуация или ще се свърже с подобен 4овек. Как беше? Вместо да изпишем вежди,изваждаме о4и.
Какво трябва да направим? Да го оставим там, където е и да му помогнем, но да му помогнем да се ПРОМЕНИ. Промени какво мисли по отношение на нещата, на живота,СЕБЕ СИ. Да му се даде възможност да разбере кой е и да избере.Само тогава ве4е няма да бъде това място, ситуация или да се свърже с другия 4овек.ще изпълзи от дупката
Улеснявайки живота на някого, ние не правим добро, а зло... Тези размисли ми донесе баснята.
Още 24 4аса за вси4ки нас"
По добре не бих могла да го кажа... Затова си се самоцитирам, не е проява на нарцисизъм
И нека Силата да ни води!
Редактирано от Coння на 23.01.08 20:35.
|
Re: ПРАВЕЙКИ ГО НИЕ САМИТЕ [re: aлkaжa]
