АА е най-ефикасният начин за тази болест. Някои се спасяват и без АА, познавам лично такива хора.
Но с АА или без АА, ако той не си признае пред себе си, че има огромен проблем и не вземе решение да положи максимум усилия, за да се измъкне от нея, нищо няма да се получи.
Това сме го повтаряли десетки пъти в този форум, но от него започва всичко при възстановяването на алкохолика.
Но това е само началото. Да си признаеш е трудно. Но нататък следват не по-малки трудности.
Болестта наистина е коварна.
Обикновено алкохоликът си е признал (най-често с половин уста), но още не познава болестта си, не познава коварството на алкохола и се надява, че ще успее да го надхитри.
Започва да се надхитря с алкохола и винаги губи битката.
Опитва най-различни трикове, като преминаване на по-слаб алкохол, пиене след определен час на деня, пиене в определени дни. И продължава да затъва.
Най-често срещаното е "ще пия само бира". Бирата също е алкохол. Даже понякога бирата влошава положението, а не го подобрява.
Понеже е по-слаба с бира може да се издържи по-дълго време, да се удължат агонията преди алкохоликът да е затънал безвъзвратно и да е ударил собственото си дъно.
При алкохолизма нерядко важи правилото "колкото по-зле, толкова по-добре". Колкото по-скоро затъне алкохоликът, толкова по-скоро има надежда той да започне отчаян опит да се възстанови. Но само има надежда, не повече от това.
Сигурното възстановяване минава само през промяна на личността на алкохолика или както му казваме в АА - духовно израстване.
Иначе се получават само някакви ремисии, но алкохоликът е нещастен от непиенето си и пак се пропива.
Ужасно е сложно. Макар че на пръв поглед за незапознатите изглежда просто: "Какво се е разлигавил този, я да се стегне и с повечко воля да спре да пие.
Или да се научи да пие нормално като мен. Аз снощи пих една ракия, сега до следващата събота мога и да не пия. Щом аз мога, защо той да не може?"