В изказване на сбирките на АА, а дори и във форума често говория за необходимост да бъда благодарен за всичко. Рано сутрин отморен със ставането се благодаря на Бог за добрия сън (свободен от кошмари), че съм жив и здрав, имам покрив над мен-къща и сухо легло. Еми не винаги съм имал наслада на този комфорт, а пък и често се събуждах в напикано легло или усънвах в някой непознат полицейски участък. Тъй че кът направя изчерпателен списък от дарби то не остава място за мрънкане, огурчение или разочарование, щот са отстранени и заместени с Божия благодат.
За мен всеки един трезв ден е дарба. А чрез ежедневния си анализ правя място за Бог. Празня се от недостатъци (егоистични мисли, егоцентрични постъпки), и се моля да ме пази от нечестни мотиви, но да ме изпълни с Духът на братството на АА.
По време на сутрешната ми разходка често спирам и намирам време да помириша розите да се радвам на красивите птички и изпъстрени дървета с най различни цветове, които някак си съм пропуснал да видя преди. Изпълнения с приятна арома сутрешен чист въздух ми действа страхотно готено и напомня за мизерията с която ме надари алкохола. Никога не искам да изгубя Духът в мен, който чрез своя уникален начин ме благославява, учи и напомня да бъда благодарен за всичко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aлkи на 05.01.08 00:03.