Здравей Аня,
това което споделяш:
"Точно така беше при мен. По този път започнах да премахвам хаоса от живота си, да го запълвам с осмисления Ред. А оттам вече постепенно се ражда вяра, че “Светът е такъв, какъвто трябва да бъде” и че моето място в него е точно там, където трябва да бъде".
Се отнася и до мен. Все още продължавам да премахвам хаоса в живота си и да осмислямз всичко в смисления ред. Това май за всички ни се отнася. И друго, което преди това казваш - за мъката ни, че не можем да сме като нормалните хора в смисъл да пием нормално, контролирано, да се веселим и с алкохол, но в рамките на нормалното. И аз изпитвам подобна мъка, че не мога да съм "нормален", но и като теб открпих, че мога да съм весел дори и сам със себе си, с моята си тишина и далеч от компаниите. Има наистина много начини за това: книги, музика, смислена работа, хоби, разходка, среща с добри приятели на кафе, че даже и сън. Открих, че радостта и празнуването не се3 състои само и само чрез чашка в компания на приятели по чашка. Дори разбрах, че бидейки там много време съм си изгубил в напразно, ялово празнуване и веселие. Не е било истинско. Предполагам и не само за мен. Благодаря ти че ме подсети да споделя, че и аз това изпитах, изпитвам. Да го потвърдя!
Лека вечер!
|