|
Тема |
БДИТЕЛНОСТ |
|
Автор |
aлkaжa (общителен) |
|
Публикувано | 01.01.08 07:05 |
|
|
1 януари
БДИТЕЛНОСТ
„Запазваме това, което имаме само с помощта на постоянното себенаблюдение.“
Как ние поддържаме бдителността си във възстановяването? За начало осъзнаваме, че сме болни от нелечима болест. Не е важно от колко време сме трезви, не е важно колко се е подобрил животът ни, не е важно колко здрави душевно сме станали. Въпреки всичко това ние си оставаме алкохолици. Болестта ни се е скатала и чака, готова във всеки един момент да ни набара, ако й дадем такава възможност.
Бдителността е наша ежедневна грижа. Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болестта си. Това не значи, че ще трябва да живеем в безсъзнателен страх, че ще се случи нещо ужасно, ако охлабим бдителността си. Не, просто трябва да знаем, че опасността съществува. Ежедневна молитва, редовно посещаване на сбирки, безкомпромисност с духовните принципи – това значи да сме бдителни. Правим инвентаризация и споделяме с другите, когато ни молят за това. Отнасяме се внимателно към своето възстановяване. И освен всичко това – оставаме нащрек.
Дадена ни е еднодневна отсрочка от пиенето, дотогава докогато оставаме бдителни. Всеки ден прилагаме принципите на възстановяване във всичките си дела и всяка вечер благодарим на нашата Висша сила за всеки един трезвен ден.
САМО ЗА ДНЕС: Ше бъда бдителен, като върша всичко, необходимо за моето възстановяване.
Вчера – понеделник, се запътих за сбирката в 18.00. Преди това си бях направил ежедневния анализ по 10-та стъпка. Нещо ми скрибуцаше в главата – Нова Година....ти май прекаляваш...не ти ли е странно малко..Нормалните хора по това време. Опаааа. Нормзлните.
Помолих се за смелост. Не го правя само за себе си, макар че го правя само за себе си. Ако спра да действам, ще се задейства притихналата ми болест. Сегя тя благо шушне в ухото ми – време е за Працник. Що е това Празник и как се празнува?
Преди 18.00 срещнах трима много пияни и още доста, които се готвеха да се напият. Празник.
Попитаха ме - „Ама и днеска ли сбирка?“ Аз - „Ами да се напивам ли?“ Така бързо го изстрелях, че после дълго мислих дали дойде от болестта или от здравомислието. Като че ли бях готов да бъда упрекван, че съм трезв на този ден.
Сега обаче се разговарям с една сестрица по скайпа и спирам да пиша. Айде Честита Нова и Трезва Година.
|
| |
|
|
|