Гледах филчмето.

Ако беше преди 20 години щях хубаво да се посмея. Тогава като студенти смятахме подобни изпълнения за голяма веселба. Ако знаех как ще се чувствам по-късно аз самия, хич нямаше да ми е смешно.

Като видях клипчето се замислих колко е силна връзката между алкохолиците които се възстановяват или силно искат да се възстановят от алкохолизма. Сигурно защото даже и да не са били като тези на филма, душевното им състояние в най-тежките моменти е почти едно и също при всички нас. И знаейки, че този който ти пише тук във форума или говори на сбирка на АА е минал или минава през същия кошмар който и ти, то някак си ти става по-леко и можеш да му повярваш. Че има изход. И филма може й да ти се размине.