Ами аз не бих могла да ти кажа защо някои хора става алкохолици. Може би е предразположение, може да имаме нещо сбъркано. Мога да ти кажа как започнах аз, защото едва ли мога да говоря за друг човек със сигурност, всеки човек е уникален и понякога (дали не и често?) - неразбираем за дугите.
Е, аз бях поела твърде много отговорности. А бях неспособна да го призная, да потърся помощ, нито да си върша работата "през пръсти". Така в някой момент натрупванията станаха толкова, че ми трябваха още сили, за да продължа: да се справя с всичко днес, никой да не усети, да не разбере, че ми е трудно и нямам сили за всичко, с което съм се захванала. И алкохолът - първо съвсем малко, а после и повече, ми действаше като допинг. Да направя всичко перфектно - това беше и в името на децата ми, и в името на работата ми. Ще кажеш - зле разбиран дълг. И ще бъдеш права :) Не зная дали искаш да разбереш наистина или просто си ядосана, но при някои от нас точно желанието да бъдем отговорни и да правим всичко, което правим, по най-добрия начин доведоха до "подлъзването ни". А после е трудно, след като сме усетили проблема, да го признаем и да започнем да го преодоляваме. Нерядко това изисква точно да се освободим от някои непосилни задължения и да признаем, че са ни дошли твърде много, защото не сме всесилни, както сме си мислели... Доста време и упоритост ми отне да стана зависима от алкохола (с добрите ми ;) намерения), а "откачането" от него - още повече. Не ти пожелавам да стигнеш до пълното разбиране на ситуацията, защото да разбереш напълно, означва да го изживееш :)
И едва ли ти можеш да обвиниш толкова силно някого от присъстващите в този форум, колкото силно се обвинява сам той :) Та не се притеснявай, де :) За нас е ясно как мисли един независим. Помним и ние как мислехме, когато още пиехме и имахме оправдание за това :) И вече знаем, че промяната в мислененто е едно от най-трудните неща, които прави човек. Затова е и този форум: за да си помагаме и да не забравяме миналото. Така успяваме да вървим напред: когато знаем и виждаме, че някой като нас успява. Самотата е един от факторите, които са подтикнали немалко от нас към употребата...
Желая ти здраве и късмет! Както и никога да не ни разбереш напълно :)