Здравейте!
Не влязох тук, за да си създавам впечатления за пишещите тук. Струва ми се, че съм засегнала някого, ако е така, извинявам се. Не отправям обвинения към никого.
Изразих мнение. Поведението, което описах също спада към "алкохолно зависими".
Вярвам, че във всеки човек има достъчно сила и воля, за да бъде способен да води живот, пълноценен за него и никого-ненараняващ.
Много е болен светът ни, но това не е причина да се самоунижожаваме и да проявяваме егоизъм към хората около нас.
Да осъзнаеш болното си място е първата стъпка към оздравяването, нищо ново не казвам. Да не го осъзнаваш, казвате, е част от болестта, добре.
Говорех за липсата на желание, която се крепи на "животът ми не е лесен" и това е оправданието за всичко.