|
Вкуууссс?!
На кой пък му пука за вкуса?
"Мъжете и жените пият, преди всичко защото харесват ефекта, породен от алкохола. Усещането е толкова неустоимо, че дори когато признават, че алкохолът уврежда, след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото. На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чуството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано. След като са отстъпили пред желанието отново, така както правят много други, и се появи пристрастието, те минават през добре изветните фази на запой, от които излизат с угризения на съвестта и с твърдото решение никога повече да не пият. Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка." ("Мнението на лекаря" от Голямата книга)
Колко пъти съм чувал мои събратя да казват: "Мразя вкусът на алкохола. Не мога да го понасям. Първата глътка едвам се удържам да не я повърна."
Има един виц по въпроса в АА. Обяснява новобранецът в АА на едно старо куче: "Аз пия, защото ми харесва вкусът на алкохола. Нямам проблеми с веществото." Старият пита: "Ами харесваш ли вкусът на прясна планинска изворна вода". "Естествено - отвръща новакът - та кой не харесва този вкус."
"Ами защо тогава не си седнал да пиеш каса след каса студена планинска изворна вода, ами се наливаш с алкохол?"
Какъв отвратителен вкус ще ме спре мене. Колко пъти едвам съм се затискал да не върна. Чувството, ефекта ми трябваше на мене. Това търсим ние зависимите. Какъв ти вкус. И говна да са, пак ще ги гълтам, щом ще ми донесат желаното облекчение, спокойствие, отпускане, феерия.
То и затова тези дни си мислех, че не съм се закачил към тютютна. За мене веществата в този дим не ми носят никакъв, ама никакъв ефект. Трябва ми нещо силно. Нещо, което да спре всяка мисъл. Да ме изключи от ужаса на този свят. Да ми даде сила и смелост да понеса обстоятелствата и себе си. Да мога да се приближа до жена и да обеля два лафа. Да мога да забравя, че съм се прецакал и за нищо не ставам. Да мога да се изрепча и да кажа на всички, че ставам за нещо. Да мога да заспя. Да мога да изляза от вкъщи. Да мога да вляза в заведение и да не мисля, че всички погледи са насочени към мене. /ей затова само съм ползвал цигарите. да се прикрия сред другите. да мога да се приближа до съучениците си, които пушат в кенефа или във входа. да не съм странен и чужденец. да съм като другите. да не ме разберат, че съм извънземно, страхливец, шматка. Край на вметката./
Да чуя смях и да не се побарам по дюкяна. Да не би случайно са съм се разгащил. Да мога да понеса, че съм къдрав и че ми е името такова, каквото е. Да мога на спокойствие да псувам Държава, общество, роднини, управници, комунизъм, времето, зимата, лятото, безпаричието, войната в Ирак, нейното приключване, и т.н.
Вкус? Познавам хора, които пият дезинфектанти. На упътването пише да няма допир до кожата. То вярно гърлото и вътрешностите нямат нищо общо с кожата.
Ефекта породен от алкохола: "Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чуството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано. "
Безнаказано. Както казва брат ми - "Няма безплатен обяд".
Безнаказаност. Всеки път си мисля, че няма да е като преди. Че този път ще си пийна малко. Ще се насладя на познатото и любимо чувство на облекчение и комфорт. То настъпва веднага.
Обаче аз не мога да пия безнаказано. Не мога да се наслаждавам или да контролирам пиенето. Ето тази заблуда трябва да бъде осъзната, приета и разрушена. Смачкана. Че мога да пия като другите. Докато не смачкам заблудата, че не мога да пия като другите - няма Програма, няма възстановяване. Няма нищо. Ще има преследване на лудата идея, че мога да пия като другите. До вратите на лудостта или смъртта. Смайващо продължителна идея.
"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.
Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена."
(Глава трета от Анонимни алкохолици)
|
Re: Лекарство за отказване от алкохол (неприятен вкус) [re: aaaaaaaaaaaaaa]
