|
|
| Тема |
 Re: Парченце истина! [re: bohata] |
|
| Автор |
girasole (усмихната) |
|
| Публикувано | 05.12.07 20:57 |
|
|
|
Бохатамного ми хареса това"Отиди и обикни някого".
Като че ли Любовта оправя всичко. И обяснява всичко.
И за да продължа в този дух, поствам едно стихотворение на един прекрасен полски поет и свещеник Ян Твардовски.
Да бързаме
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.
Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъкват през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.
Усмихни се, има изход!
| |
| |
| 
|
|
