Мислиш ли, Вида, - ама сериозно - че можеш да проконтролираш спазването на една такава забрана? Аз мисля, че едва ли... и то, колкото и да сте близки със сина ти. По-разумно според мен е да не забраняваш. Знаеш, че той е във възраст, дето коктейлът от хормони го побърква. Освен това преминава от осъзнаване към приемане и доказване на личността си. Не мисли, че можеш да поставиш този процес под твоя контрол. И не е необходимо да бъде изцяло под твоя контрол. Ти можеш само деликатно да се намесваш и да се надяваш, че каквото си направила досега, си го направила качествено. В момента респектът от правилата е почти на последно място за сина ти. Сега започват интересните рождени и именни дни и купоните с и без повод. Там той ще трябва да се доказва като пич и много печен. Включително пред момичетата от класа, които - сещаш се по физиологични причини, са дръпнали напред с материала. Затова ти казах да му дадеш съвети как да пие - да не е на гладно поне (а ти можеш да му приготвиш една "закуска" с повечко мазнини преди купон - така желанието за пиене ще е по-малко, а ефектът на алкохола - по-слаб). Не се тревожи за това, че мазнините са вредни - ще ги изгори.
По-важното е да прецениш как възприемаш сина си. Според мен за успешната :) мисия (от твоя гледна точка, а и моя), е необходимо синът ти да има усещането, че в твоите очи е личност. Това определя доколко ще бъде отговорен за своите действия пред теб, не само пред себе си. Ако усещането за личност от твоя страна е налице с всичките права, той ще има идея и за съответните отговорности - към себе си и към теб. Приготви се, ако още не си готова, де :), за момента, когато ще намериш презервативи в джоба му - и се опитай да приемеш това спокойно. Както и факта, че той ще пие на купоните. Ще го видиш и пиян. Когато е удобен моментът, поговори с него дали вижда как баща му се променя от алкохола, дали харесва тези промени, би ли искал да ги види в себе си. Но този разговор, макар и пресизвикан от теб, предлагам да бъде по повод все пак, не вменявай на сина си усещане за обреченост.
Стигаме отново до това: че е необходимо много, много търпение с децата ни.
Нямам повече време сега, но пак ще помисля :)
А ти не се паникьосвай ;)