Глава Девета от Голямата книга
„Когато всеки член на едно семейство, в което са се натрупали много обиди, започне да вижда недостатъците си и да ги признава пред останалите, той полага основите за ефективно обсъждане. Тези семейни разговори ще бъдат конструктивни, когато се провеждат без разгорещени спорове, самосъжаление, самооправдаване или гневно критикуване.“
Гневно критикуване. Обаче с най-добри намерения и справедливо мотивирано. Мда. Пътят към ада е покрит с най-справедливи и градивни критики.

„В семейството ще има и други дълбоки промени. В продължение на дълги години алкохолът е правел бащата негоден за нищо, така че майката се е превърнала в глава на семейството. Тя храбро се е справяла с тези задължения. По силата на обстоятелствата е била принудена да се отнася към бащата като към болно или своенравно дете. Дори когато той е искал, той не е успявал да се наложи, защото алкохолът постоянно го е поставял в положението на виновен.“
Постоянно виновен.
Моят спонсор често казва – Внимавай! Имаме коварен враг, който често ни налива чувсто за вина.
Е, да. Понякога така действат и нашите най-близки. Без да искат. Да не забравяме, че и те са сериозно болни. Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна. Нека да бъде Твоята воля. Предпази ме от гняв. Мда. Така често си се моля, като се сетя. Така ми казва Глава пета. Ако забравя да се помоля, следва торнадо.

„Всеки знае, че хората в лошо здравословно състояние и тези, които не се увличат от игри, не се смеят много. Затова нека всяко семейство да се занимава с игри заедно или отделно, доколкото му позволяват възможностите. Сигурни сме, че Бог желае да бъдем щастливи, радостни и свободни. Ние не вярваме, че животът се състои единствено от сълзи, макар че преди за много от нас той беше точно такъв. Ясно ни е обаче, че сами си причинявахме нещастията, а не Бог. Затова избягвайте преднамерено да си причинявате мъка, но ако ви сполетят нещастия, използвайте ги бодро като възможност да покажете неговото всемогъщество.“

Сами си причиняваме нещастията, а не някой друг. Ако някой ми причини мъка, преднамерено, с най-добри намерения, с възпитателна цел – може и да успея да си кажа навреме молитвата. Ама може и да превъртя и да се подкарам. Кой ме знае. Но нали близките ми действат с най-добри намерения. Да ми набие в главата, някаква основна истина. Или просто да ме жегне, че съм бозал млякото напразно. Абе объркана работа. Нищо не разбирам. Обаче предпочитам на сбирките да има ред и никой да не ми бърка с пръст в раните. Нали общата, на всички ни цел, е тяхното заздравяване. Де да знам вече.

„Ето един пример: един от нашите приятели пуши много и пие много кафе. Без съмнение той злоупотребяваше. Поради това и с намерение да му помогне, съпругата му започна да го упреква. Той прие, че прекалява с тези неща, но откровено си призна, че не е готов да спре. Жена му е от хората, които са убедени че в тези удоволствия има нещо греховно, затова постоянно му опяваше и нейната нетолерантност в крайна сметка го разгневи. Той се напи.
Разбира се, нашият приятел допусна грешка, голяма грешка. С болка трябваше да го признае и да запълни духовните си пропуски. Въпреки че сега е много активен член на „Анонимни алкохолици”, той все още пуши и пие кафе, но нито съпругата му, нито някой друг го осъждат за това. Тя разбира, че не е била права да превръща в трагедия такива неща, когато по-сериозните му проблеми бързо се отстраняваха.
Имаме три лозунга, които тук биха били на място. Привеждам ги по-долу:

Първите неща на първо място

Живей и остави другите да живеят

Спокойствието помага“

Простичката Духовна Програма. В човешки написаната Голяма книга. Програма за действие. В подробно ръководство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите