|
най-сетне се регистрирах. нещо не ставаше номера досега.
така и така пълня форума със спам, поне да се и регистрирам, та да се знае.
току що се върнах от сбирка. всъщност днес бях на 2. една от 6.30 до 7.30-за новодошли и друга от 8.00 до 9.30. преди сбирката оихме кафе със спонсорката ми и 2 други жени. направо не ми се ставаше от кафето. то било купон и без пиене. е, няма начин да не е купон, като си разказвахме пиянските изпълнения се скъсвахме да се смеем, макар,че ни се ревеше поотделно.
Забравих да спомена, че мойта спонсорка е председател на движението Жени за Жените в Лондон. Невероятна жена. Беше с мен на първата среща, там ни караха да се представим и кажем откога сме сухи. Само на този тип среща-за новодошли се представят. тези които са сухи повече от година не назовават годините, а само казват "Над година". Беше невероятно. Малката зала се пукаше по шевовете. Спонсорката ме пита дали имам Голяма книга. Казах й , че не. Видях,че е 12 лири предният път и не носех толкова,но не й обясних. Тя изчезна някъде и след 2 мин се върна с книгата. Помислих,че ми я дава назаем. Но тя написа на последната страница датата. После ми донесе още няколко брошурки. Никой , никога не ми е говорил така както тя. Обясняваше ми колко безрезервна е лЮбовта им. Как 24 часа на ден, всеки ден телефона й е отворен, домът й също. Как каквото и да направя, както и да се провалям, те няма да ме обичат по-малко. За силата, която не усещам още и трябва да чакам. Не аз да съм търсела, силата ще ме намерила. Била си само моя сила, която ме е изпратила на този свят. Таива едни простички неща.
Каза ми за организацията Жени за Жените, за денонощния им телефон и подкрепа. Аз реагирах идиотски " Няма за какво да им звъня, нямам проблеми", тя ме прегърна и ми каза, че дори грижите ми, безпокойствата и т.н също са обект на внимание от тяхна страна.
Някак си се почувствах у дома си. че тук си ми е мястото, сред свои, на сигурно.
Мина ми през главата мисълта,че трябва да си тръгна след около месец,ако изтрезнея и ми стана криво. Някак си тъпо. Как ще я карам на север без групите. Ами аз ще се пропия. Дали не отивам в другата крайност,а? Сега пък от АА да стана зависима. Само още една зависимост ми куца. Нали се оправих с големия проблем,та сега пък към АА да се пристрастя. То лошо няма, но ако съм се вкопчила за тях като удавник за сламка, какво ще правя когато съм някъде,където няма АА?
Уф, ама и аз. Пак се отплеснах. Незнам какви ги дрънкам. Пак мисля за някога. Само на няколко сбирки съм била,пък вече си представям, как ще е ако няма сбирки където съм. Днес ми дадоха сребърната монета-1 седмица суха. Всички ръкопляскаха. Пререва ми се. После даваха и за месец, 3, 6, 9, 12.
Втората среща мина както обикновено. Приятелска обстановка, топлота, разбиране. След срещата чаках около 30 мин да ме вземе хазяина, 2 членове изчакаха с мен на студа.
Улавям се, че цял ден очаквах да се срещна с АА. Срещата утре е в 8.00 на същото място, а аз вече мъдрувам да се обадя на някой АА за разходка или да ида на обедна среща. Дали не се увличам нещо? Малко се плаша, хора.
Ама като ги слушам как говорят, спокойно, просто, разбрано...им вярвам и се обнадеждавам. Не може да са заблудени, нали ги гледам-трезви са. Пък и толкова много хора...Повечето елегантни,никога няма да позная че са алкохолици.
Кажете ми, не е ли малко множко увличането ми. Подчертаха ми какво да чета в Голямата книга, и да не се разконцентрирам върху друго, да не почвам от 1 стр като роман. само 2 странички. дори не видях за какво са. като си легна ще чета на спокойствие.
Редактирано от zavisima на 13.11.07 01:42.
|
дали не се меткам в другата крайност
