|
Моята Втора Стъпка беше покана към Бог да дойде в живота ми и да ми върне здравия разум. Бях спряла да пия успокоителни от повече от година. Само че ми беше много трудно – постоянната тревожност правеше живота ми ад. Нямаше ги онази свобода, спонтанността и усещането за сила, които ми даваха хапчетата. Без тях достигнах до емоционалното си дъно - бях затънала до уши в блатото на съзависимостта и не виждах как мога да се измъкна оттам. Тогава като удавник се вкопчих в единствената сламка, която видях – започнах да се моля на Бог.
„Втора стъпка е за вярата, доверието и упованието. Вярата не се интелектуализира, тя просто е. Вярата не се изработва – тя е от Бог. Вярата не се печели, тя е подарък. Вярата не е избор, тя е необходимост.
За мен вярата наистина не беше нещо, което можех да избирам дали да имам или не. Тя ми трябваше, без нея просто животът ми щеше да се търкули надолу и не знам къде щеше да спре. Единствен изход за себе си виждах във вярата, че Бог ще ми помогне да променя живота и мисленето си.
„Подготовката за Втора Стъпка изисква да оставим настрани старата представа и погрешните вярвания за Бог.“
Моята представа за Бог беше много противоречива – от една страна Той беше добър и любящ , но от друга – далечен. Бог според мен беше твърде зает със света, за да иска да вземе присърце моите проблеми и да желае да се занимава с една толкова маловажна личност като мен.
„В тази стъпка ние разбираме, че нашата Висша Сила всъщност има силата и намерението да промени хода на нашия живот“.
По време на работата ми по програмата, представата ми за далечния Бог коренно се промени. Вече знам, че на моята Висша Сила изобщо не Й е безразлично какво става с мен и че Тя желае аз да постигна всичко, което е добро за мен и не само желае, но и ми помага да го постигна, когато Я помоля за това. За Нея са важни дори и най-малките дреболии от моето ежедневие.
„Във втора стъпка ние започваме да възобновяваме нашето отношение или да установяваме нашата връзка с Висшата Сила за първи път... Ние все още може би изпитваме детски гняв към Бог, защото Той често ни е разочаровал.“
Хубаво е човек да осъзнава, че е ядосан на Бог, аз не го осъзнавах. Дълго време не си давах сметка, че съм Му много ядосана за това, че ме е оставял да се справям сама дълги години. Бях Му ядосана за това, че другите деца имаха щастливо детство, а аз смятах детството си за един от най-черните периоди в живота ми. Имах толкова много въпроси към моята Висша Сила – защо позволи това да ми се случи, защо точно на мен, защо не направи това и това, защо ... защо... защо... Сега знам, че по един или друг начин този болезнен опит ми е бил нужен, защото ме е научил на нещо. Знам, че каквото и да стане Бог винаги ще бъде с мен –ще ме обича безусловно – такава, каквато съм и ще бъде мой най-добър приятел завинаги.
„В миналото ние вярвахме в собствените си способности да направляваме своя живот и тази вяра беше доказано безполезна“
Да, аз вярвах, че би трябвало да мога да контролирам живота си и с всички усилия на волята се опитвах да го контролирам – да говоря правилните неща /тези, които се очакваха от мен/, да върша правилните неща, да изглеждам по правилния начин. Това ми костваше много нерви и притеснения. И тъй като сама със собствени усилия не успявах да постигна това, ми се налагаше да използвам помощни химични средства, за да бъда на ниво. Днес не вярвам в такива неща – че сама мога да контролирам живота си, вярно е, че от време на време забравям за моята Висша Сила, но доста бързо след това си припомням отново, че без Нея, неминуемо отново ще цопна в блатото на зависимостите и съзависимостите си. Моята Висша Сила е моето спасение.
"Вярата е като синапово зрънце. Тя е малка в началото, но расте и оказва влияние върху нашия живот. Да мислим, че малкото вяра е достатъчна, е погрешно. Малкото синапено зрънце вяра е само началото. Растящата, развиваща се и зряла вяра е това, което искаме“.
Аз съм човек, който непрекъснато иска да държи всичко под контрол. Само че има неща, които само моята Висша Сила може да контролира, не и аз. В началото ми беше трудно да Й се доверя и да Й позволя Тя да командва парада и още ми е трудно понякога де. Но с течение на времето оставям на моята Висша Сила все повече и повече неща, защото знам, че в Нейните ръце нещата и хората, които са ми скъпи са на най-сигурното място. Също като синапеното зрънце доверието ми към моята Висша Сила с всеки изминал ден пуска корени и израства все по-голямо и по-голямо, а страхът ми обратно пропорционално намалява.
„Втора Стъпка предполага, че ни липсва здрав разум. Обикновено под липса на здрав разум в програмата се разбира, че правим едно и също нещо отново и отново, очаквайки непрекъснато различни резултати“
Аз съм много упорита в правенето на едно и също нещо с надеждата да получа различни резултати. Както казва една приятелка: „Блъскам си главата в една и съща стена и като не успея да пробия стената, обвинявам главата, че не е достатъчно твърда.” Например, редовно забравям да сготвя и очаквам, че мъжът ми като се върне вечер след работа гладен и не намери нищо за ядене, при положение, че аз цял ден съм била свободна, няма да мрънка, а ще се усмихне разбиращо и ще отиде да си купи нещо от близкия супермаркет.
„Висшата Сила ни помага да разберем, че действията, които са деструктивни за нас или за другите не са приемливи“.
На мен обикновено Висшата ми Сила ми показва неприемливостта на дадено мое поведение чрез реакциите на околните. Преди се сърдех, когато ме критикуваха, дори и да имаха право, сега се опитвам да разбирам чуждата гледна точка и да се поставям на мястото на другия, защото много често моята Висша Сила използва хората около мен, за да ми посочат, че моето поведение е неприемливо и че е нужна промяна. Дълго време си мислех, че имам пълното право да наранявам себе си колкото си искам и никой няма право да се меси в моите работи. Щом не наранявам никой друг около себе си, моето поведение е ок. Сега обаче си давам сметка, че действията, които са деструктивни за мен, нараняват моята Висша Сила, а също така по косвен начин и хората около мен. Разрушавайки себе си, аз вредя и на моите близки и постъпвам безотговорно спрямо тях.
„Изисква се много търпение и постоянство, за да постигнем възстановяването, което търсим. Всеки от нас е уникален и възстановяването започва за всеки от нас на различни етапи на стъпките“
За мен е трудно да бъда търпелива, защото искам всичко да стане веднага. Обаче виждам, че има резон в това да чакаш – хубавите неща се случват в „Божиите срокове“. Нужно ми беше да приема факта, че ще са ми нужни години, за да се науча да живея по нов начин. Обичам израза „Асансьорът е развален, тръгни по стъпалата /игра на думи steps на англ. – стъпки, стъпала на стълба/“ По-трудно е да се качваш по стълбите, но си има и много предимства. Асансьорът може да се развали и да заседне някъде по пътя за по 2-3 часа, а по стълбите хем е по-здравословно, хем е по-сигурно.
„Втора стъпка предлага възстановяване на здравия разум. Изисква се смирение, което да позволи да се развие това състояние на съзнанието.... Развиването на смирение е постоянно повтаряща се тема в програмата“.
Обикновено ми е трудно да преглътна гордостта си и да призная, че има неща в моя живот, които не са ок. Цял живот съм се старала да бъда безупречна и сега изведнъж – да си призная, че не само не съм съвършена, ами имам толкова много недостатъци – трудна работа! Исках всички да си мислят, че съм ок, но всъщност не беше така... Например, не можех да си призная, че съм много неподреден човек и че ми коства много усилия да приведа всичко в нас в ред. Неотдавна обаче установих, че не съм само аз – хората в групата, която посещавам, открито споделят за този свой проблем. Това, че има хора, които открито признават своите недостатъци, беше наистина учудващо за мен. Вече нямаше нужда да бягам от истината за себе си и отчаяно да крия факта, че имам проблем. Когато осъзнах и приех своята неподреденост, започна да се появява и желанието с помощта на моята Висша Сила да я преодолея.
Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.
|
Втора Стъпка...