|
007, ясно и чисто като в кристална топка топка видях и разбрах кво бе написал, дори и туй дето не го бе написал. Но един ден ще разбереш, че с никой не се заяждам, но с надежда сам да се видиш пред теб огледало показвам. Проблемът е че всеки иска да бъде на свое, и от гордост никой не иска да погледне в себе си, или да приеме своята кривица, но постоянно търси грешките в другия. Надявам се, че всеки ще се възползва от примера на Алкажа, и когато говори не увърта, но безмилостно честно егото си под наковалня слага. След като един престане да съди и се успокой някак си като на чудо за пръв път вижда, че никой не го е провокирал или да е имало интрига против него, но всъщност колкото и тъпо в момента да звучи, хората искали да му помогнат. Но нали ние знаем всичко, та дори се чувстваме обидени когато някой си овчар се опитва да ни помогне. "Кой си ти, бе" аз си викам, не ме ли познаваш ....., та си тръгнал мене да учиш. Неееее, с краче по пода тропам, ушите си запушвам, неее, не искам да чуя (специялно пред толкоз много хора е тръгнал мен, моа, да учи) ще вземът хората да помислят че съм някоя шматка, кът шматката за която говори Алкажа. Не съм аз кът тях, дори изобщо се съмнявам дали съм алкохолик.
Тъй че, земляк, лично аз пред никой нищо не съм обещавал и няма да го правя, щот аз съм алкохолик, който много добре се познава и знае, че рано или късно лудите ще го стегнат и без да ще ще изръса някоя глупост, по която хората ще разберът че и аз кът тях съм човек с хиляда недостаттъци, а не да парадирам кът некой робот с вратовръзка!!!
Надявам се, че да размислиш върху туй дето написах и да не го приемеш лично, щот съм сигурен че там е проблема на всяка наша дилема. Всъщност, с теб сме на ново ниво в нашето отношение. Повярвай ми, всичко е позитивно!
|
Re: Гордстта на алкохолика... [re: Aня]
