|
Охоо, Алки, пак ли реши да ми проговориш?...
И то как... Как се повтаря историята...
Но все пак ще се опитам да ти отговоря, още веднъж.
1) “Еми, защо постоянно ни напомняш за 12-те си години трезвеност, след като твърдиш да е остаък от гордоста за един пиян алкохолик, който гордо се нарича "трезвен алкохолик"? ”
Еми, може би защото, съм алкохлик, в когото може би винаги ще има остатъци от пияната гордост?
А сега сериозно:
12 години и 8 месеца, приятелю.
Преди 12 години, когато изживявах “периода на гордостта”, имах вече няколко трезвени месеца зад гърба си. Тогава моята трезвеност е била моя основна цел, а моята идентичност на трезвеещия алкохолик – основната ми идентичност. Този период е важен и вероятно необходим. Но при повечето хора е преходен, защото трезвеността, ако успеем да я постигнем, ни дарява все нови жизнени цели, предоставя възможност за постигане на много други идентичности – социални и духовни, които постепенно разширяват нашата човешка тъждественост. Ако разбираш, за какво говоря.
Когато понякога посочвам дължината на своя трезвен стаж (определението “постоянно” не е верно, може би ще се намерят 1-2 постинга, в които не го правя?), това e с точно определена цел – за да покажа, че трезвеността е процес, че трезвеещият човек постоянно се променя и развива, че това, което някой все още не е постигнал на своя етап от трезвеността, все още му предстои, ако продължи пътя си.
В посочването на този факт няма никаква гордост. Само факт. Който доизяснява понякога спецификата на моите възгледи НА ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП от трезвеността.
И още: по същата причина, заради която в АА се празнуват “рожденни дни”. За да се покаже на другите, че това е възможно. Че си струва. Точно за това ти писа вече Girasole.
2) “Незнам за тези "твой алкохолици" и как на вас служи програмата на АА, но ние в братството на АА имаме една обща и единствена цел; да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвеност!”
Първо едно уточнение, защото малко бъркаш нещата:
За “моите” алкохолици говорих в темата на Соня, в която тя сподели опит за работа в терапевтичния център по програма Минесота. Затова и аз споделих моя опит от терапевтичната работа. Не от АА. “Моите алкохолици” ги наричам условно тези, на които съм терапевт. В АА нямам “мои алкохолици”. В АА всеки си е “свой”. В АА не е възможно да заставиш някой да посочи 3, 5 или 10 примера за нещо си... Защото АА по принцип не заставя, не налага, не принуждава. За разлика от терапевта.
(А как на “моите” им служи програма на АА, мога да ти разкажа, ако наистина те интересува. Но това е съвсем друга тема. Няма много общо с гордостта на алкохолика.)
Второ: разбира се, че “ние в братството на АА имаме една обща и единствена цел; да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвеност!” Точно така е. И когато съм на сбирка, когато работя в АА, имам точно тази цел.
Но.
Когато възпитавам детето си, имам цел то да стане добър и силен човек.
Когато съм на работа и управлявам институцията, на която съм директор, целта ми е тя да функционира както трябва и да си върши работата, за която е предназанчена, а хората, моите подчинени, да намират там добри условия за самореализация и да си сътрудничат като добър колектив (колко цели!).
Когато си играя с децата на театър, целта ми е те да изживеят нещо конструктивно, което да ги промени в положителна насока. Е, и да се получи хубав спектакъл...
Когато се събирам с приятелите ми, целта ми е да почувствам тяхната близост и да им предам моята, и да си изкараме приятно.
И така нататък...
Искам да кажа, че целта ми в живота не е САМО да остана трезвена и да помагам на други алкохолици. Разбира се, за да реализирам всички останали цели, аз трябва да съм трезвена, значи, също да помагам на други алкохолици. Затова го правя. В този смисъл тази моя дейсност се превръща в средство за постигане на други цели, не е цел сама по себе си. Такава е само в АА. Но аз не живея само в АА. Живея вкъщи, в работата, сред нормални хора, в нормален свят. Като негова нормална съставна част.
Трезвеността като единствена жизнена цел? За мен не.
Знам, че има хора, които имат само тази една цел. Това е техен избор. Всеки има право да си определя целта и смисъла на живота. Ако някой свежда този смисъл до една едниствена цел – има право. Аз нито му го отнемам, нито критикувам. Но си предпочитам моя живот. Надявам се, че имам право?
Всъщност, всичко това е тясно свързано с тази идентичност, за която говорих в предишната точка. Зависи, коя за кого е важна на кой етап от развитието му.
Ако някой решава да си поостане на един етап, с единствената си идентичност “трезвен алкохолик” за цял живот, аз нямам нищо против. Даже ще рабера, че тогава за него това звучи гордо. Защото е единствена възможна причина за гордостта.
Но няма да го следвам.
И накрая да цитирам един класик: “След като имаме право на мнение мога свободно да споделя чувства по дадена тема, разбира се че така както аз я разбирам.” Нали?
|
Re: Гордстта на алкохолика... [re: aлkи]
