|
Здрасти Соня!
Ясно ми е, какъв смисъл е между редовете на постинга ти. Между другото, главно заради това не избухнах с опроверженията преди няколко месеца.
Да, разбира се, и на мен ми е адски познато. И при мен “Преломът беше, когато разбрах, 4е не зву4и ГРОЗНО и СРАМНО: АЛКОХОЛИК... Тогава запо4на себеприемането ми, себеопознаването ми...” Точно така беше. И все пак осъзнаването, че “не зву4и ГРОЗНО и СРАМНО” все още не означава, че трябва да звучи ГОРДО... И едното, и другото е крайност, а крайностите винаги са опасни... особено за алкохолика.
Познавам в АА много хора, които казват, че се гордеят от факта, че са алкохолици, че са щастливи заради това... И аз съм минала през този период преди 12 години. Но много бързо осъзнах, че всъщост е абсурдно. И че тази моя “гордост” на “трезвен алкохолик” е всъщност остатъка от пияната ми гордост на пиян алкохолик...
Познавам също доста аа, които на сбирката се представят първо с “алкохолик”, а след това с името си, като твърдят, че първото е по-важно, че са преди всичко алкохолици, а чак след това човешки единици и личности...
Мисля, че това зависи от целта. За какво ни е АА, Програмата, трезвеността.
На мен те са ми нужни и необходими, за да спася и да опазя своята ЧОВЕЧНОСТ... За да съм аз, Аня, която МЕЖДУ ДРУГОТО е и алкохоличка. Но е също жена, майка, приятелка, любителка на животни, книги, шофьор, професионалист... и още много други. Нямаше да мога да съм всичко това без Стъпките. Но никога не съм искала Стъпките да ми послужат само за това да съм трезвена алохоличка и само тази алкохолична идентичност да ми е гордост, да е по-важна от моята човечност.
Вярвам, че разбираш за какво говоря.
|
Re: Гордстта на алкохолика... [re: Sonja]
