"...или в наи-добрия случай да полудееш", наистина ли мислиш така? Щото аз съм на друго мнение... Вчера преди сбирката имах малко работа из града, а и време да се поразходя (по приятно изключние). На "Граф Игнатиев" видях човек, който... живееше в свой свят: изпълняваше някаква пантомима, понятна само за него. Влагаше толкова енергия в движенията си! Имаше група чужденци и група ученици, които го снимаха с камерите си, а той ту танцуваше, ту видно провеждаше боксов мач, беше и въжеиграч - ходейки по реслата на трамвая. Движенията му бяха и артистични, и пълни с гротеска. Имаше вид на бездомен алкохолик. Не че беше студено вчера, но той беше по тениска, брадясал и с отнесен поглед. Тъжна, много тъжна картинка. А много хора се смееха.
Алкохолизмът е такава болест, която, оставена да следва естественото си развитие, ни довежда до смъртта, но преди това ни превежда през лудостта. Не казвам, че човекът изглеждаше нещастен, не. Той просто не беше на този свят, беше сляп за всичко освен за това, което става в главата му... Изтръпнах - ами ако не бях спряла да пия?! Ами ако започна отново?!
Може би и затова днес оставам трезвена. От чист, абсолютно чист страх. Трезвеният ми живот ежедневно ме мотивира с яснотата на усещанията, с пълноцеността на всеки миг, но не е лошо да не забравям и описания възможен вариант на моето бъдеще. С който искрено се надявам да съм се разминала :)