Добър ден!
Преди около пет месеца много познат тук събрат си беше помислил, че съм се запил. Бях му изпратил по невнимание празен "лист", без нито една дума. Последва незабавният му отговор с въпрос: "Ко става бе нашият, запил си се май. Пийни си, щом ти е сладко. Наздраве, да ти е сладко!." После уточнихме защо е празният лист, но лично аз възнегодувах срещу неговата поощрителност. "Гледай го ти него" - си мислех аз, "Вместо да ми помага, ме поощрява да пия"!
Обратно на неговият метод и аз тук се опитвам да поощрявам, помагам и го правя непринудено, с желание. Та нали в нашите принцити е записано, че трябва да откликваме на всеки, който протегне ръка за помощ, който страда. И го правим.
Замислям се обаче, дали той не е прав! Неотдавна ни обвини, че сме се превърнали в "помощна организация", практикуваме "плахо" първа и "смело" - Дванадесета стъпка. Разнасяли сме посланието... без да сме преминали през другите десет. Като се вглеждам в страниците на Форума, може да се окаже прав. Циклично повтарящи се повици за подкрепа и последващи всеотдайни, приличащи си съвети, молби дори. Енергия, която засега е напразна, защото лично не познавам алкохолик, който да удържа на думата си да дойде при нас. И се питам защо?
Дано не греша, но мисля, защото ги караме, молим ги настойчиво и многократно да дойдат, а не ги оставим сами да решат. Това само между другото им го казваме. Най-много на Зависима, след това - на теб, Ирина.
Ефектът, а това е видно, е нулев. Многократно връщане в началната фаза, състояние и т. н. отново.
Някой греши. С риск да ме обвините ще кажа: прав е нашият приятел, а това май е и записано някъде: алкохоликът не трябва да бъде убеждаван, че е алкохолик, че трябва да спре. Ако му се пие и сам не пожелае не на думи, а на дело, да търси спасение, по-добре е да се остави с пиенето си. Иначе с моята наставническа и поучителна намеса, ставам съучастник в негов вътрешен спор, борба - дали е или не е зависим, има ли нужда или няма нужда от помощ, признава ли се или не се признава за победен. Спор, който трябва сам да реши, да прозре истината за себе си!
Отговорът на този въпрос най-напред намерих съвсем самостоятелно, сам. после отидох и общуването ми със себеподобни ми помогна да потвърдя правилността на вече взетото от мен самостоятелно, доброволно решение.
Мога още да поразсъждавам по този въпрос. Не е нужно. Правя го, защото си мислех какво днес да напиша на теб и съгражданката ми Зависима. Взех решение: днес няма да ви подканям да не пиете, няма да Ви давам повече никакви съвети как да го правите, защо не трябва да го правите. Големи хора сте, пълнолетни и на такива само веднъж трябва да се казва, кое е право, кое - криво. Не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая: "Пийте си, щом ви се пие! Щом ви е сладко! Наздраве! Да ви е сладко!.
С две думи оставям ви с вашето пиене и дано Господ ви помогне сами, доброволно да прозрете разликата и изберете между тъмнината и светлината, на опиянението и трезвостта!
Приятен ден!
Редактирано от OO7OO7 на 31.10.07 09:41.
|