|
Междузвезни войни. Като малък на мене оставаше да играя ролята на Ландо. Негъра. Този, който в третата серия от първата поредица кара кораба на Хан Соло. Просто не оставаха други персонажи. Никой не играеше лошите. Имаше едно приятелче, което беше неоспорим двойник на Люк Скайуокър. Имаше Чуи и не знам си кой. За мене оставаше Ландо или пък не се натисках за по-отговорни роли. Не мога да приема тежестта на ролята. Иска ми се да мина на прибежки през заведението, през сцената, защото всички мене гледат. И ми се подиграва. Не мога трезвен да се покажа някъде.
Явно това си ми е част от характера - винаги съм се мислел за шматка. Снощи споделях на сбирката това нещо. Че винаги съм се мислел за шматка. Пък обективно не бях. Играех най-добре футбол. Бях голмайстор и капитан. Не мога да бъда шматка и едновременно с това да надъхвам целия отбор и да разчитат на мен в битките с другите. Да им крещя дори.
Преподавателката по български изкарваше любовна криза и по цял час гледаше през прозореца, без да говори. Изваждаше ме на дъската, за да разказвам истории на другите - какво съм чел, какво съм слушал.
Значи обективно не бях шматка, но се чувствах като такъв.
В осми клас като се напих веднъж и влязох в час по математика на най-готиния клас, с най-готините мацки и най-лудите пичове. Имаха час по математика. Гаврих се с преподавателката и предизвиках фурор. Луда работа. Толкова бях смел и готин. Толкова одобрен от всички. Какъв незабравим миг. Фанфари. Може би тогава съм се влюбил в алкохола. Кой не би се влюбил във веществото, което ще му разреши основен екзистенциален проблем. Мда.
Мислех, че ако ми купят дънки, всичко ще се оправи. Нещо трябваше отвън да си наглася. Тогава дънките бяха кът. А първите ми - огромен номер. Защото бяха единствените и се уплаших, че ако сега не ги грабна, родителите ми може да не ми купят после. А с тези дънки предизвиках яко смях. Още си спомням бъзика на една съученичка. Като пирон в мозъка - "оооооо, ................, голям си гъзар станал." Тя най-добродушно си направи майтап, ама питате ли ме мене.
Ако проблемът ми беше само алкохолът, а не емоционален - то щеше да е лесно. Ама алкохолът си дойде като мехлем за болната ми и несигурна душица. Душевна болест - братя и сестри. Ако беше само един алкохол - щяхме отдавна да сме се оправили. Ама и животът ни е неуправляем. Това е породила тази болест. Една ненормалност, която е толкова тънка, толкова коварна, че няма забелязване. Тука идва кофти историята - като го спрем и като се озъбят тогава причините и условията. Непреодолимите зверове в главите ни. Айде да не дразня някой, който мисли другояче - които реват само в моята глава. Често предлагам на мои събратя да вземат и да поносят главата ми за някой и друг ден. "Наглед нормален". Хе. Да видим тогава на кой му е трудно и защо така яко съм се отдал на Програмата. Ами поради необходимост, първоначално. Сега вече - от кеф. Начин на живот. Както се казва в края на Трета глава от Голямата книга - не бих заменил и най-добрите моменти от миналия си живот, за най-лошите от сегашния.
И пак казвам - ако сте алкохолици от моят тип - без неотклонно следване на Програмата, няма начин. Няма начин. Ама никой не ангажирам с това си твърдение. Запазвам си правото на грешка. Има едно много готино цитатче от 11 глава от АА:
"Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."
Яко, а?! Да знаете колко често често чувам подсвирквания и почти виждам как се оглежда плахо някое момченце като мен самия. Или пък момиченце. Но, нека всеки упражни правото си на собствен път. Абсолютно никой не ангажирам с мнението си.
В детската градина, в игрите, бях УМ - белият делфин. Имаше една такава анимация. Преди осемдесета, мисля. Добрият УМ. Не говори. Само се мята по корем на паркета, хили се и писука. Ръцете прибрани до тялото. Делфините нямат ръце. Само пляскат с опашки. Много готина роля. Спасява удавници или нещо такова.
Обаче като пораснах и като не можех вече да живея като шматка и не можех или не знаех как да тръгна по пътя на Силата - тогава преминах на черната страна. Станах ситски лорд. Такъв, какъвто никой не искаше да играе. Летях си над обикновените проблеми. Бях надянал бронята на Дарт Вейдър и газех наред. Мисля това горе-долу значеше Вейдър. Използвай гнева си, използвай страха си, бъди агресивен, не си позволявай да си слаб. Мачкай!
И накрая - ко стана, а?
Накрая черната сила на етанола, престана да действа. Ефектът, в който се бях влюбил така всеотдайно, изчезна. Остана само пристрастието и ужасните четири конника:
"Когато се превърнахме в поданици на Цар Алкохол, в треперещи обитатели на безумното му царство, вледеняващата мъгла на самотата се спусна над нас. Тя се сгъстяваше и ставаше все по-непрогледна. Някои от нас потънаха в калта с надеждата, че ще намерят разбиране и одобрение. За момент ги откривахме – след това идваше забвението и страшното пробуждане, за да се сблъскаме с ужасните четири Конника – Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Нещастните пияници, които четат тази страница, ще разберат това!"
Кой разбрал, разбрал!
Айде по-оптимистично накрая. Защото изход има. Не съм го научил на някой семинар, не съм го прочел в книга, нито съм държал изпит по извеждане. Хехе. Идвам от бойното поле.
"Нашата книга е предназначена единствено да прави предложения. Даваме си сметка, че знанията ни са малко. Бог ще разкрива все повече неща пред вас и пред нас. Попитайте Го по време на сутрешната си медитация какво можете да направите през всеки ден за човека, който все още е болен. Ще получите отговор, ако домът ви е прочистен. Очевидно, вие не бихте могли да предавате на другите това, което самите вие не притежавате. Постарайте се взаимоотношенията ви с Него да са правилни и ще видите, че с вас и с безброй други хора ще се случат велики неща. Това е Великата Истина за нас.
Оставете се в ръцете на Бог, така както разбирате Бог. Признайте грешките си пред Него и пред събратята си. Разчистете останките от миналото си. Отдавайте на другите това, което откривате и се присъединете към нас. Ние ще бъдем заедно с вас в Братството на Душевността и сигурно ще се срещнете с някои от нас, когато тръгнете упорито по пътя на Щастливата Съдба.
Нека Бог ви благослови и съхрани! До скорошна среща!"
И накрая - за Соня, която ми даде идеята за този пост - Нека Силата бъде с всички нас.
|
Дарт Вейдър и Ум Белият Делфин
