|
Здравейте отново от мен,
Преди време писах тук в доста критични и отчайващи за мен моменти, за щастие сега поводът не е такъв. Периодически следя форума и новите теми, но просто не съм писал. Бих искал да обсъдя с вас някои мои впечатления и въпроси, които напоследък ми се въртят из главата. Ще го структурирам по точки, за да отделя отделните микро-темички по пригледно. Обичам да пиша по-подробно и изчерпателно, така че предварително предупреждавам, че ще следва дълъг пост :-).
1. Не съм пил изобщо от около 2 месеца и половина (като се изключи една бонбона, за която ще спомена по-късно). Определено се чувствам по-сигурен в себе си, изпълнен с повече енергия, сила и вътрешно спокойствие, някой пъти чак съм горд със себе си. Има си разбира се моменти, когато ми се лочи страшно много. Но знам, че не бива и че ще се почувствам много доволен, след като този устрем отмине, както и става. И си давам сметка, че заради няколко часа на макс емоция и отдаване на изкушението ще зачеркна всички усилия, които съм положил и ще се върна на дъното. Последният път като се наквасих няколко дена отпуската на гости в друг град, пътуването ми с рейса обратно беше едно от топ най-тежки изживявания в живота ми. Чувствах се смачкан и физически и психически и напрегнах цялото си същество, за да стигна спасителния дом. Може би никога в живота си не съм изпитвал по-голямо облекчение, отколкото, когато слязох от шибания рейс и се прибрах вкъщи. Кошмарът беше чудовищен, въпреки че съвсем не беше най-големият запой или излагация в кариерата ми. Просто беше камъчето, което събори купчината. Тогава и абстиненцията ми мина доста по-леко от друг път, лошо ми беше, треперех си и не можех да спя, но някак си вътрешно бях спокоен, защото почувствах, че този път наистина е за последно. Може би някаква интуиция. Просто само като ми мине и наченка на мисъл за пиене, пред мен изниква жив споменът за тези няколко адски часа и пътуването с проклетия автобус, чак настръхвам от отвращение и погнуса. И може би най-основното е, че осъзнах съвсем реално, че наистина трябва да жертвам абсолютно всичко друго в името на това да не позволя алкохолът да унищожи живота ми. Дадох си сметка, че дори такива неща, които съм смятал за мои основни приоритети не биха имали никакво значение, ако първоначално не се справя с пиенето.
2. Идеята за спорта и по-специално съревнованието винаги е била много силна в мен. Не възприемам много виждането или по-скоро начинът, по-който е формулирано в АА, че трябва да признаем, че сме безсилни пред алкохола и не можем да го победим. Каква по-голяма победа над алкохола от това да не го докосваш. Както във футбола, когато играш с по-силен отбор. Яко дефанзивна тактика, умна игра, 120 % дисциплина и в повечето случаи, въпреки че си по-слаб, в края на краищата побеждаваш :-). Имам и друга спортна гледна точка по проблема. Всички близки и приятели са ме виждали в “най-добрата ми форма”, изпивал съм такива количества, правил съм такива запои, на каквито неалкохолик не би могъл да издържи без да пукне. Дори и на самото пиене да гледаме като някакъв вид съревнование (както малко или много всеки от нас е гледал в началото, а после става ясно че не е повод за гордост), то аз съм показал какво мога, вдигнал съм летвата неимоверно високо, няма на кого какво повече да доказвам и няма по-подходящ момент да се оттегля от играта, записвайки името си като един от най-дръзките и издържливи алкохолици в историята, който на всичкото отгоре ще доживее дълбоки старини :-). Ако някой е достатъчно глупав, да ходи сам да си чупи главата в гоненето на каквито си иска алкохолни подвизи и рекорди. Отговорността си е изцяло негова, аз окачих обувките на пирона :-)
3. Един път по случайност изядох една шоколадова бонбона, в която се оказа че има минимално количество ликьор или някакъв друг алкохол. Нямаше как да я изплюя, защото бях в колата на колегата, който ме кара след работа, той ме почерпи с тях, а не знае че съм алкохолик. Аз си мислех, че има някаква ядка, но чак като я сдъвках разбрах, че е алкохол. После 2-3 дни се тюхках заради тази бонбона, не че ми се е отразила по някакъв начин, разбира се не съм пил нищо след като я изядох, но просто макар и изцяло несъзнателно бях нарушил основното правило и ми беше доста криво. Ще гледам да се пазя занапред от такива инциденти, като чета стриктно кой продукт, лекарство и препарат какво точно съдържа, но въпросът ми е може ли от такъв случаен гаф да се преобърне каруцата. Според мен отговорът е по-скоро не, защото липсва волевият елемент в инцидента, но ако някой има подобен случай би било интересно да сподели и друга гледна точка.
4. Преобърнал съм на 180 градуса и един от другите основни принципи на АА, а именно мисленето и повтарянето на “Няма да пия днес” или “Няма да пия днес и утре” или “Няма да пия в следващите няколко часа”. Напротив, някой път като се изнервя или много ми се припие започвам да си повтарям “Довечера/утре ще се направя на мотика, ще прогизна от пиячка, ще лоча до припадък, ще се заливам с литри и цистерни алкохол”. Но просто не го правя, така че този трик засега работи безотказно при мен. Обяснявам си го по два начина. От една страна мисленето и мозъчната дейност на алкохолиците са развили почти хронично мазохистичната нужда от самозалъгване що се отнася до пиенето и в крайна сметка те правят точно това, което по цял ден си повтарят, че не трябва да правят. Така аз многократно залъгвам мозъка си, че ще получи пиячка и в крайна сметка му бухам водичка и количка, а и самият той не се сърди много, че съм го преметнал, защото е свикнал да бъде прецакван с празни обещания :-). Другият аспект е, че по този начин се изкарва подсъзнателното желание за пиене на съзнателно ниво, което имам чувството, че мисловно удовлетворява напълно жаждата без тя да бъде физически изконсумирана. Май доста психология взех да вкарвам, но както казах при мен този трик дава доста по-добри резултати, отколкото оригиналният вариант. Все пак тези теорийки се базират изцяло на личните ми наблюдения върху самия себе си, така че не съветвам никой да ги експериментира без да е преценил внимателно какво рискове крие това в неговия конкретен случай. Ще ми е интересно да чуя коментарите и на други членове на форума по въпроса.
5. В моята работа се пие горе-долу два пъти седмично. Кофтито е, че колегите са ме виждали да участвам в тези разпивки (стабилно, но разбира се винаги в обществено допустимите граници за подобен род пиене). Досега винаги успявам да измисля някакви оправдания, за да не пия с тях, но се притеснявам, че вече взе да бие на очи. Трябва да измисля вариант да се измъкна трайно от ситуацията, за което ще ви бъда благодарен за съвет. Не бих искал да си сменям работата, защото е спокойна, а и колективът в този отдел е прекрасен, колегите са страхотно точни и готини хора. Вариантът “карам кола” също не става, защото всички знаят, че имам фобия от автомобили и съм постоянно на тръни дори като се возя, камо ли да шофирам. Другото, което ми хрумва, е да си измисля някаква болест, но е тъпо да прикривам едно заболяване с друго, а и има риск да се разбере че симулирам. Така че, ако някой има някакви други идеи, ще бъда благодарен да ги сподели с мен, защото сравнително скоро ще трябва да ходя на някакви семинари и самият аз да черпя и предполагам очакванията към мен са съвсем различни от моите, така че ще бъде добре дотогава да имам трайна и основателна “официална” причина да не пия.
5. Ходих на една сбирка на АА и останах със смесени чувства. Знам, че една сбирка е крайно недостатъчна, но следващият ми коментар ще се базира и на прочетеното във форума, из Интернет, разговорите ми с други алкохолици, лични впечатления и др. Така че коментарът ми едва ли би се различавал драстично, ако бях ходил на повече сбирки, като разбира се не подценявам неоспоримата полза от непринудения пряк контакт с други алкохолно-зависими, който не е застъпен до такава степен във форума.
Не съм съгласен с някои от мненията, че АА е едва ли не единствената и последната надежда на алкохолно зависимите. Алкохолната зависимост е заболяване на психиката, а този тип заболявания не са от типа, който се лекуват универсално. Дори причините и симптомите на тези заболявания не са изцяло изяснени и те имат общо взето неограничен брой вариации, проявления и съответно методи на терапия. Аз съм сигурен, че алкохолната зависимост на всеки един от членовете на този форум малко или много се различава по нещо от тази на останалите. Просто защото всеки човек има уникална психика и алкохолната зависимост няма как да я поразява по абсолютно идентичен начин. С оглед на това смятам, че не може да се каже, че един или друг вид терапия (каквато е АА) е единствената възможност. От цялата информация, която успях да намеря и прочета на тема алкохолна зависимост мога да потвърдя, че АА статистически дава най-добри резултати. Но в никакъв случай не трябва едва ли не да се втълпява на хората, че АА е единственото и най-доброто решение на проблема. В някои случай това може да има точно обратен ефект. Ако един алкохолик дойде на АА с идеята, че това е последният му шанс и по някаква причина остане разочарован от първите сбирки, мисля че се досещате накъде ще отидат нещата. Както прочетох в някои от постингите, не са редки случаите, когато някой идва на 1 или 2 срещи на АА или пуска един пост във форума и после изчезва завинаги, без никой да знае какво се е случило с него.
Искам да кажа, че това, което е най-добрият вариант за едни, не е задължително да е такъв и за всички останали. Аз примерно установих за себе си, че най-добре ми се отразява ходенето на психолог/психиатър/психоаналитик. Смених 2-3, докато попаднах на такъв, който ми допада. Харесва ми това, че няма някакви правила при общуването, мога да говоря за това, което ме вълнува в момента, а не да дискутирам общи теми и стъпките с други алкохолно зависими, когато ме вълнува нещо съвсем друго и да нямам право да споря или да сменям темата :-). Просто формата на общуване с психолог повече пасва на характера ми и сам усещам, че имам по-голяма полза от нея. Това разбира се съвсем не значи, че за всички трябва да е така. Познавам хора, които например успешно се борят с алкохолната си зависимост чрез хомеопатия, други чрез теории за енергиини полета и чакри. Според мен е важно човек сам да намери това, което най-много пасва на неговата психика, а не да се хваща като удавник за сламка за един вид терапия, просто защото се твърди или някой му казва, че това е най-доброто.
6. Не одобрявам също възгледите на хора, които избягват да коментират или говорят за алкохолното си минало изцяло като за едно срамно и черно петно, което никога не е трябвало да го има в живота им. Може би аз по природа съм си един прекомерен оптимист и винаги гледам да запомням основно хубавите неща от миналото. Безспорно алкохолът ни е взел много повече, отколкото ни е дал, но според мен не е правилно да се гледа на всики емоции, приключения, интересни хора и събития, като на една грешка, която завинаги трябва да бъде зачеркната от съзнанието ни. Това е един безценен житейски опит, който при разумно използване може да бъде от оргомна бъдеща полза за всеки прескочил трапа алкохолно зависим. Никой, който не е имал подобен на нашия проблем, не може в пълна степен да изпита радостта от дребните хубавинки в живота, за които сме били сляпи години наред. Да станеш сутрин за риба и да хванеш огромната червеноперка, да ти излязат трите мача на Еврофутбол, някоя засукана мацка да се загледа по спретнатата ти, усмихната и енергична персона по улиците, да можеш да останеш сам 2-3 дни без да се олееш, да закадиш цигарка със сутришното кафе без да ти се повдигат червата. Силно се съмнявам, че човек, който не е минал през ада на алкохолизма може да изпита такова искренно и непринудено щастие и задоволство от такива наглед дребни неща.
7. Ще си лягам вече, стига съм философствал, и без това написах цял роман. Със сигурност имах да казвам и да питам още неща, но ще гледам да пиша по-редовно, за да съм и по-кратък.
Приятен трезвен уикенд.
P.S. Сетих се, че утре (вече днес) е ден за размисъл преди изборите и не се продава пиячка. Преди 2 години един такъв ден за размисъл ме спипа неподготвен и след като беснях тотално няколко часа, чинно дочаках своето в 0:05 часа пред денонощния магазин и отворих бутилката още в асансьора :-)
|
Няколко коментари и въпроси
