|
здравейте отново.
предполагам съм ви досадила до смърт. и все пак трябва да споделя с някой, който ще ме разбере.
днес бях на 2 сбирки, в 12.30 и в. 18.00. беше много приятно и на двете. нови контакти. намерих си и спонсорка.
моят "гард" ме закара до срещата с колата, но тъй като беше много наблизо му казах да не идва да ме взима, че ще се прибера сама. тъкмо да подишам въздух. от 1 седмица съм само у нас, в колата, на сбирка и пак у нас.
решеих , че днес ще ходя сама до нас пък кавото е писано да става. не мога вечно да съм с придружител.
и както винаги моят шантав късмет. един познат има автокъща в района, обикновена е затворена по това време. сега за късмет не беше. и нямаше как.спрях се и от дума на дума, той се заяде да ме закара до нас да не ходя пеша. обяснявах нещо, че искам да мине малко време докато се прибере и пеша ще си ходя, а той пък "ами айде да хапнем нещо заедно, един приятел държи арабски ресторант наблизо", прилоша ми. работила съм по арабски държави, говоря арабски, знам,че каквито са гостоприемни без пиене няма да мине. каквото и да се обяснявах, не та не, той е арабин, не могло да му откажа да почерпи. рекох си каквото стане. не мога все да се крия като мишка.
казах му , че не ходя по заведения, защото съм на лекарства и не мога да пия, затова евентуално друг път за кафе. не става. убеди ме да вечеряме и ми каза "не пий, няма да ти наливат в устата". и то си е така.
та отидохме. ресторанта беше супер, арабска музичка, мезета...мале само за едно питие за отпускане на душичката. но си знаех, че няма да пия.
спокойно си поръчахме аз сок от моркови , той кола и храната.
не знам откога не ми се е случвало да съм на заведение, в такава обстановка, с толкова мезенца и ястия и да не пия. и не ми се и пиеше. честно. за пръв път от....не помня да е имало друг път. и така хапнахме, поприказвахме си и си тръгнахме.
не съм вярвала, че мога да прекарам приятно на заведение без алкохол.
и още не ми се вярва. е, пак зависи де. няма да ме накарат за нищо на света да се нахендря в пъб или нощен клуб. там няма начин да устоя сигурно. но днес устоях. когато се обадих на "стражаря ми", че ще закъснея той само каза "пази се". като се прибрах преди малко не можа да повярва. беше сигурен,че няма да е преди 1-2 и то в пияно състояние. зарадва се като малко дете. а пък аз умрях от срам. докъде съм се докарала. ако закъснея с 2 часа хората са убедени, че съм се запила. боже, ужас.
хем ми е кеф, хем ме срам. страшна репутация съм си сътворила. не го осъзнавах. айде за близките в българия ясно. изстрадали са ми всякакви идиотщини. ама тук съм от толкова скоро и човека ми няма вяра ако закъснея дори.
трябваше да споделя. никой друг не би разбрал колко значи за мен да съм на заведение и да не пия.
благодаря.
|
след 5-та сбирка
