|
cetacean,
Аз също познавам хора, които се отнасят към непиещите алкохол по абсолютно същия начин като Доктора. Мисля, че това е един от симпотимите на отрицанието, което на мен също преди известно време не ми беше никак чуждо. Аз не забелязвах болестта си, мислех си, че тя е нещо, което улеснява живота ми, нещо, с което мога, но не искам да се разделя, за мен болестта ми беше скъпа приятелка. Радвам се, че имах късмета да разбера, че има и други начини да живея щастливо, без нея, като нормален човек.
Това, че се лекуваме и вървим към оздравяване, означава, че ние повече не се нуждаем и не искаме да лъжем себе си. Отрицанието – това е нашето бягство от действителността, нашата фантазия. Това е лъжа, отправена към самия себе си. Всичко е добре и ние контролираме ситуацията. Отрицанието не ни дава да видим истината. В действителност, когато успеем да осъзнаем истината, ние ще можем да се изменим и да станем други.
Много от нас чувстват, че нашата болест си има свое лице и глас. Личността на всеки от нас има много аспекти. Например, голяма част от нас се държат на работата си по- различно, отколкото, когато са със своите родители или деца, или на среща с любимата, или в клас. Ние искрено учим своите деца никога да не лъжат, а след това сами лъжем своя началник, властта, своята собствена майка – така, сякаш в нашето съзнание съжителстват едновременно няколко личности. Болестта също има свой живот и свой глас. За да продължи да “живее”, тя измисля своя история и ни я разказва. По същество тя ни говори, че всичко при нас е наред, че ние не сме болни и можем да продължаваме да пием. Това е лъжа, която слушаме и това е нашето отрицание.
За да се излекуваме от химическата зависимост, е необходимо да знаем как нашата болест ни мами и как ние лъжем самите себе си. Ние извличаме на бял свят истината, за да ни се отдаде възможност да излекуваме нашия разбит живот. На събранията по програмата 12 стъпки често ни се случва да чуваме как хора разказват за това, че “говори тяхната болест”: “Моята болест иска да отида на гости на моя пиещ приятел, тя счита, че една бутилка бира няма да ми навреди.” Тези хора знаят за своето отрицание и механизма на неговото действие.
Отрицанието е защитен механизъм. Това е система за защита. То не ни дава да почувстваме болезнената и неприятна истина както за нашето собствено безсилие, така и за последствията и неуправляемостта на нашата зависимост. ...
Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.
|
Re: До всички [re: cetacean]
