Добро утро, докторе. Дано днес да не се налага да оперираш, че след снощната водка дето я пи, жална му майка на този, който ще легне под скалпела ти.
Слушал съм за хихурзи, които пият преди операция, за да не им треперят ръцете.
Даже покрай АА се запознах с една бивша съпруга на такъв хихург и се чудя и мая като слушам от нея в какво състояние оперира бившият ти.
Но не за това ми у думата сега.

Казваш да не преекспонирам проблема си, ако искам да получа съчувствие.
Изобщо не го преекспонирам. Напротив, много смекчавам разказите за пиянското си минало.
И не търся съчувствие, защото нямам нужда от него. Слава Богу, изплувах от алкохолното блато и се надявам никога да не се върна там. Така че не търся съчувствие, а аз съчувствам на все още пиещите алкохолици и на техните близки, защото съм бил на тяхно място и знам какъв кошмар е това.

Казваш нещо и за социалната йерархия и се чудиш защо тези, които са ниско в нея, треперят повече за живота си. Аз мисля, че е нормално всеки човек да трепери за живота си.
Колкото до социалната йерархия - в Анонимни алкохолици няма такава. Пред алкохола всички сме равни, защото алкохолизмът не подбира.
Като се започне от бившия президент на Русия, мине се през много хора на изкуството, университетски преподаватели (един такъв от Софийския университет преведе от английски част от книгите на АА) и се стигне до работници, безработни, бояджии, продавачки на пазара и т.н.
И колкото и невероятно да ти се вижда (и на мен би ми се виждало невероятно, ако не бях попаднал в АА) всички сме равни и всички се уважаваме еднакво и сме приятели, без оглед на дипломи, банкови сметки, положение в обществото и професия.

В една от любимите ми книги за алкохолизма "Избирам свободата" от Ева Войдило има глава, озаглавена "Това докторите няма да го разберат".
Та за съжаление, докторе, се съмнявам, че и ти ще разбереш за какво става дума, щом продължаваш да твърдиш, че абстиненция можело да се лекува с 100-150 милилитра спирт.