|
Здравейте,
много ми беше трудно да седна и да напиша това, нопросто искам да споделя и потърся помощ. Реших да започна от тук. На 35 години съм. Жена. През 2002 г. се разведох, загубих най-любимата си работа, преживях смъртта на близки и изпаднах в тежка депресия. Посегнах към чашката, но така - лекичко. След това се събрах с един мъж, който умишлено или не довърши нервната ми система, която и без това си беше лабилна. Преживях извънматечна бременност и куп други гадости. Както се досещате, алкохолът стана мой най-добър приятел. Количеството нарастваше с времето, за да достигне до 500 мл. водка на ден. Първоначално се чувствах добре. Без да осъзнавам какво точно правя. Криех от всички. Знаеше само въпросният мъж, но това не го вълнуваше, защото беше по-удобно да съм пияна и да не му се моткам много из краката. Първо драстично напълнях. После започнах да сваля. Сега съм 43 кг. на 164 см. Не съм изпитвала физическо неудобство. После съвсем спрях да се храня. Сега като видя храна и ми се гади. Гади ми се, ако съм пила, гади ми се и ако не съм. Постоянно треперя, не мога да спя, да мисля, да работя, а работата ми е хубава, но съм на път да я загубя, защото вече не мога да давам това, на което съм способна. Няколко пъти се опитвах саба да се боря, но явно съм лигла, защото така и не преживявах въпросната абстиненция. Не знам какво да правя. Не смея да сподея с нашите, защото са възрастни. Няма да го разберат. Ужасно ще се разстроят, а са болни. На малко хора съм казвала. Работя у дома и не ме виждат какво правя по цял ден. Изглеждам като смъртта, а не съм грозна и никога не съм била. Животът ми е ад, а аз само седя и гледам как ми се изплъзва. А ми се живее, мамка му. Просто съм от този тип дето все очаква другите да му помагат в трудни моменти, защото аз винаги правя всичко за всички. Имам чувството, че или ще полудея или ще умра. Дайте някакъв съвет, ако ви се занимава с депресарка като мен. Благодаря ви предварително. Успешен на всички.
|
Търся помощ. Каквато и да е.
