Здравей Аня,
когато преустанових пиенето, възбуждащия ефект от него продължаваше дълго. Това много ме плашеше. Бях силно раздразнен и страдах за дълго от безсъние. постоянното усещане за умора съпътстваше ежедневието ми в продължение на над три месеца. Бях изтощен и апатичен - точно както е описано. Може би не изпитах това в най-голяма степен, защото не бях от "крайните" пиячи.
Знаех от разказите на приятели в АА, че когато спираме да пием, много важно е да си почиваме. Умората често причинява внезапно желание за чашка алкохол. Тава е най-вече заради стария навик, че той "отпуска". До известна степен спазвах това предписание и винаги, когато ме налягаше умора, апатия и неразположение лягах и поспивах. Стана така, че предприех важна за мен работа и доста се вдадох в нея. Неуморно, понякога дори и по 16 часа. Всичко със желанието да наваксам пропуснатото, да докажа, че съм работоспособен, т. е. възвърнал своята работоспособност.
Свърших добра работа и изобщо не си давах сметка, че бях преуморен до неузнаваемост. Радвах се на своя продукт, разделен на 4 файла. Реших накрая да поизчистя комрютъра си и незнайно как съм изтрил финалната част - 1/4 от работата. Изтрих всичко и от кошчето. Пуснах да се принти и когато стигнах до последната част с ужас установих, че няма никой "в къщи". Изпаднах в паника, ядосах се на себе си, разярих се. И първата ми мисъл бе да полея това, защото вече се самосъжалявах и оплаквах: "На мен ли трябваше да се случи". Бях изтрил едномесечн труд. Много бързо обаче започнах сам да си говоря: "Споко, сигурно има начин"... Не посегнах. Добре, че през дните на усилната ми работа имаше гръмотевици, спирания на тока и... десетина темпорални файлове. За късмет там ми намериха и изтрития, но в неговата начална фаза. Поне нямаше да набирам и сканирам. Разказвам това, защото подценяването на азбучни истини относно капаните, които ни преследват, крие големи опасности, риескове. Точно заради това от десет дни спрях и не работя. Обърнах се към почивката. И проумях, че наистина трябва не само ежедневно да си почиваме, но и периодично за по-дълъг период от време. Затова сега на всички казвам: "Почивайте си добре!"
А как се чувствам сега? Състоянието ми на безсъние изчезна като с магическа пръчка. Сутрин вече почти никога не се събуждам в състояние, наподобяващо махмурлук. Вече не сънувам, че съм пил или пиян. Ставам с удоволствие. Приятно ми става, че всичко от предишния ден ми е наяве, спомням си го. Сега разбирам, че да посрещнеш отпочинал всеки Божи ден е награда. Затова съм и благодарен на Господ и на тези, които преди ме съветваха: "Почивай си". Макар и малко късно последвах съветите им и друг път няма да забравя това!