Здравейте!
Прочетох доста от историите, май е време да разкажа моята. Мисля, че съм зависима от алкохола. И това ме плаши, не знам дали ще мога да се справя сама.
На 30 години съм, омъжена съм с дъщеря на 4 годиники. От 2 години и половина пия всеки ден. И ми харесва. С нетърпение чакам да преполови деня за да си пийна нещичко.
За първи път се напих може би на 15 в подготвителен клас. Тогава беше геройство. Купоните в ученическите ми години завършваха най-често с драйфане в тоалетната. На една коледа майка ми ме видя, но това не попречи. Преди 7 год. татко почина от инсулт. Сещате се че да стигне до там си пийваше доста. Последния път когато го видях жив се беше напикал.
Потънах от срам и се напих. Ожених се. На сватбата си знаех, че съм бременна, бях правила тест, и се напих. Казах си че може пък да не съм разбрала за бременността си и мога да си пийна.
Разбрах, че не съм се оженила за мъжа на живота си. Намерих си любовник - два пъти по възрастен от мен, Бях на върха , с алкохол нещата ми се струваха все по- розови. Имам хубава работа-строителен инженер съм, проектант - конструкции. С алкохол съм по-смела в работата си, а в тази професия се изисква смелост. Изкарвам толкова пари, че мога да откупя кварталния магазин за алкохол. Вкъщи не оставам без бутилка. Не знам как да си помогна. Когато реша да не пия, за да работя, в малките часове на нощта си сипвам питие, няколко питиета.
Моля, дайте съвет как да се справя
------------------
jojo, здрвей подволих си да копирам като нова тема историята ти, защото горе само се разказват истории, но постинги със съвети не пускаме. Ако ти е неприятно, оплачи се на Лали и тя ще изтрие темата.
Ти вече си направила нещо много важно. Признала си пред себе си и обяви тук, че имаш проблем с алкохола.
За съжаление, от всичко казано от теб, личи че наистина имаш проблем.
Ако не вземеш мерки, с годините той ще се задълбочи, сега още си млада.
Първото е да опиташ да спреш сама. Казваш, че не знаеш дали ще можеш да се справиш сама. Опитай. Просто спри да пиеш, за да видиш как ще се чувстваш - не само физически, но и психически - дали мисълта за алкохола ще те преследва натрапчиво и мъчително.
Най-много алкохолици (ако не и всички) са станали алколохици, защото с алкохола са се чувствали по-смели.
Както и ти се чувстваш по-смела. И аз станах алкохолик по същата причина.
Та опитай да спреш сама, без да си даваш срок до кога няма да пиеш. Просто спри. Но гледай да е за колокото можеш по-дълго време. И докладвай тук как се чувстваш.
Другият вариант е да дойдеш направо на сбирка на Анонимни алкохолици - ела да чуеш за какво става дума, идването ти не те прави автоматически алкохоличка.
Третият вариант са разните лекари, но лично аз не съм негов привърженик.
Макар че по едно време ми беше хоби да ходя по психиатри-нарколози, имено в този период алкохолизмът ми се влоши най-здраво.
|