|
Тема |
парченца огледало [re: Lali] |
|
Автор |
Aня (ентусиаст) |
|
Публикувано | 09.09.07 20:36 |
|
|
Лали, трябва да ме извиниш за неудачния превод, редактирай си го ако може да ти свърши някаква работа.
Това са две от планирания цикъл стихотворения на едно момиченце (на 16) от театъра, идеята за цикъла й се роди на нашите занятия, на които беше възникнал предишният текст (някои милси и формулировки даже се повтарят).
На мен много ми харесват тези стихчета.
ПАРЧЕНЦА ОГЛЕДАЛО
ПАРЧЕНЦЕ I
Всеки ден е парченце огледало
Позволява ни да видим себе си.
Времето е художник
А любимата му техника – мозайка.
Събира парченцата на всеки ден
После грижливо лепи отломките –
На всяка секунда, минута, час...
Понякога огледалните парчета
Ръбести – ранят дланите на художника
Но той не се оплаква
Портретистът упорит.
Друг път те са като диаманти
С нечиа щедра ръка разсипани
Всеки от тях е парче от нас
От всеки миг на битието ни...
ПАРЧЕНЦЕ II
Вървя през живота – срещам хората
Едните на слънчеви алеи на Радостта,
Другите в мрачните улички на Печала
Във всеки съзирам частица от себе си
Своето отражение...
Парадоксът на битието:
Нали е невъзможно
Да приличаш на Всички!
Всичките са единици –
Всеки поотделно
А Всеки нали не прилича на Никой!
Гледам лицата –
Нито едно то тях не е моето лице
Но когато им пращам усмивка
Тя се връща при мен
В очите на приятеля виждам своя поглед
Ставаме едно
Той е близо до мен – до сърцето
Заразява ме с радостта си
Когато виждам неговото щастие
Сама достигам до звездите
Човек е огледало за човека...
|
| |
|
|
|