|
Тема |
Re: АркА [re: Lali] |
|
Автор |
Aня (ентусиаст) |
|
Публикувано | 07.09.07 00:56 |
|
|
Благодаря ти, Лали.
Замислих се за “рядко срещани стойностни хора”... Аз не бих казала, че такива се срещат рядко. Цял живот постоянно срещам такива хора. И някак си не вярвам да съм толкова късметлия...
Покрай тези мисли се сетих за едни хубави думички, измислени преди 3-4 месеца от “моите” деца по време на съвместната ни театрална работа, като част от бъдещия сценарий. Опитах се да ги преведа, но май не звучат вече толкова хубаво. Обаче смисълът им е близък до това, което си мисля за срещите ми с добри хора...
“Животът е огледало.
Ако му се усмихна, той ще ми се усмихне на мен.
Всичко, което правим, се връща при нас като огледално отражение. Всеки сърдечен жест. Всички добри дела.
Всеки ден е като малко парченце огледало. Всеки ми позволява да опознавам себе си.
Нашият поглед към света е невидим, безплътен скулптор – а действтелността е глина, която формираме като огледално отражение на самите нас.
Човекът е огледало за човека.
В очите на приятеля ми се отразява моят поглед. В неговата усмивка – моята усмивка.
Всеки от нас е огледало.
Ти си огледало – ако с ясни, радостни очи погледнеш най-голяма грозотия, перспективата на погледа ти, светлината на очите ти ще я направи красива. Но ако твоите очи са изпълнени с тъга, дори най-великолепното цвете ще ти се стори плевел, а когато погледнеш слънцето, ще видиш тъмнина.
Животът е огледало – скъпоценно и чупливо. Грижи се за него, защото може да помътнее, а това, което ще ти се стори истина, ще бъде само измама на деформирания ти поглед...”
Умни деца имам,нали?!
Редактирано от Aня на 07.09.07 00:59.
|
| |
|
|
|