Тук има няколко неща, с които не съм съгласен. Мисля, че и психологът, и психиатърът имат място в лечението на една зависимост. Първо - зависимостта е болест на мозъка и това науката отдавна е доказала. Успоредно с психологичните проблеми има и чисто биологични нарушения в някои зони на мозъка /най-вече мезолимбичната система/, където е нарушена невротрансмисията - балансът на няколко много важни за нормалното функциониране вещества. Няма да навлизам в подробности, още повече, че при различните зависимости нарушенията са различни. Второ: не всеки е зависим в клиничния смисъл на думата, точните критерии за зависимост фигурират в Международната класификация на болестите. Трето: зависимостта може да даде усложнения, които напълно съответстват на използвания термин "клинично луди": например делир, шизофреноподобно психотично разстройство, епилептични припадъци и др. Тези усложнения изискват психиатрично лечение, понякога в болнични условия поради риска от опасно поведение. Четвърто: психологът няма право да ви изписва лекарства и ако го прави, това е престъпление. Лекарствата се изписват от лекар, т.е. човек, чието основно образование е хуманна медицина.
Огромна грешка у нас е, че се противопоставят психиатричното, психологичното лечение, групите за самопомощ, терапевтичните общности и другите лечебни програми. Това често води до лоши резултати не защото отделните специалисти са некомпетентни или програмите - неефективни, а поради нереалистичните очаквания към една единствена интервенция. За да има успех при лечението на всяко хронично рецидивиращо заболяване, е необходима комплексна лечебна програма, включваща различни въздействия, различни специалисти и различни етапи. Това се съобразява с индивидуалните особености и нужди на човека, както и с постигнатите до момента резултати.
Дано най-после и у нас престанем да се отнасяме към болния човек като към повреден телевизор, на който трябва да се подмени изгорялата част и да му бъде даден гаранционен срок!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите